𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

6

Не беше изненадващо, че на път към къщата на брат му настроението му съвсем се развали. Наистина не беше честно, мислеше си той, докато яростно хлопаше по вратата. Понеже вратата не се отвори,той хлопна още няколко пъти с надеждата всеки удар да изкънти в главата на брат му.

-Какво?!

Кук зяпна, защото вратата се отвори със замах и въпросът беше изстрелян към него. Мъжът насреща- нито иконом, нито портиер беше почти гол. Това за него не беше безинтересно. Не беше виждал голи мъжки гърди а сега стояха пред очите му. Придлежаха на добър екземпляр, строен и мускулест.

-Какво?!- изръмжа отново мъжът. Кук откъсна поглед от зърната му и го погледна в лицето. -Мървите ли искаш да събудиш?!

Кук премисли преди да отговори.

-Може би. Но ако е мъртъв, трябва лично да сритам трупа му, за да съм сигурен. Мама ще иска да знае.

-Търсиш Джимин.

-Точно така.

Кук вече го бе разпознал. Отдавна не го бе виждал, но междувременно бе чувал доста за него. Техьонг. Нямаше по-голям развратник, по-страстен комарджия, по-енергичен ухажор...и обект на интерес от страна на клюкари. Сега стоеше на прага на вратата на брат му, само с донякъде закопчани панталони, които всеки миг щяха да се свлекат по стройните му бедра. Много интригуващо.

-Тук всеки ден ли пристигат хора, желаещи да сритат Джимин?

-Не, не всеки ден.

Кук се усмихна леко.

-И аз така предполагах.

И не бяха просто хора бяха жени. Ако заваrи брат си в леглото с проститутка, ще го държи в ръцете си до края на живота му.

Ким Техьинг не го покани да влезе, но на Кук му омръзна да стои на прага. Когато той отсъпи назад, за да погледне какво става на горния етаж, Кук се шмугна край него и застана в малкия коридор. Понеже Джимин живееше в голяма къща и имаше прислужници, Кук знаеше за прислужниците на брат си, но те явно се бяха научили, че не бива да допускат посетители, светлина или свеж въздух преди три следобед. Кук вдигна едната си вежда, вторачен в мъжа срещу него. Той продължаваше да държи вратата отворена и сега зяпаше новодошлия.

-Как си, господин Ким?

Той бавно затвори вратата.

-Много добре...

За миг Кук затвори очи. Толкова ли лесно го забравят? Или просто Те е тъп?

-Джеон Джънгкук. Братът на Джимин. Срещали сме се много пъти.

-Нима?

Кръстоса ръце на гърдите си и макар и разголен и рошав успя да си придаде доста заплашителен вид.

-Ти явно винаги си разсъблечен, като се срещаме- обяви Кук и се усмихна мило, защото той го зяпна недоумяващо. -Сигурно си забравил как нахлу в спалнята ми.

Очите на Те си присвиха, но по лицето му плъзна руменина, която се забелязваше дори в мрачния коридор.

-Сега се сетих кой си...отвореното момче.

-Точно така. Да се кача ли? Джимин сигурно е още в леглото.

Насочи се към стълбите готов да тръгне нагоре.

-Какво правиш?! По дяволите! Забрави! Не можеш да нахлуваш в спалнятa на мъж в такъв час!

Той тръгна след Кук. Кук се спря и се обърна.

-И ти такa направи с мен. И то посред нощ.

Още по силна руменина заля скулите му.

-Бяхме деца!

-Е, сега вече не сме...мама ме прати да видя Джимин и колкото повече споря с теб, толкова по-малко време ще имам за себе си, след като си изпълня задачата. Не се притеснявай, знам къде е стаята му.

Обърна се и се качи горе, дочувайки тежките стъпки на Те след себе си.