𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

7

Точно както очакваше Джимин още спеше след поредната пиянска нощ. Кук огледа издатината под одеялата. Прецени, че спи сам, отиде до прозореца и дръпна завесите. Одеялата не помръднаха. Кук отвори прозореца и заедно със свежия въздух се чуваха шумовете от колите по пътя, одеялата продължаваха да стоят неподвижно. Дали пък това не бяха само куп завивки? Подобна възможност доста го раздразни, защото означаваше или да тръгне да търси брат си, или да се върне в къщи и да съобщи на майка си за отсъствието му. Имаше само един начин да разбере. Грабна единия край на завивките и го дръпна. Джимин вдигна глава и премигна няколко пъти.

-По дяолите- измрънка той -кой е тук?!

-Брат ти.- отвърна той и метна одеялото върху него. Зърване а миг на голия му задник му беше повече от достатъчно. -Мама ме изпраща.

Джимин придърпа одеялата над главата си и каза нещо, което Кук не разбра.

-Иска да дойдеш на бала у Лий утре.- Постара се доста шумно да придъра стол през стаята до леглото му. -Да звънна ли да донесат чай?

-Махай сее. -Измърмори Джимин.

-Съжалявам, но не и преди да обещаеш да присъстваш на бала утре. Обещаваш ли?

-Не!

Кук се присегна за въжето на звънеца и силно го дръпна.

-Между другото, долу се сблъсках с полуголия ти приятел. Той защо е тук? Освен това ми викаше, когато отвори вратата. Джимин слушаш ли ме?

-Не.

-Чудесно. Имам още много от каквото да се оплаквам.

Джимин отметна одеялото от лицето си.

-Какво искаш, за да изчезнеш?- попита той отчаяно.

-Писменото ти обещание, че ще присъстваш на бала у семейство Лий.

-Писмено?

-За да докажа на мама, че наистина си обещал и не съм аз виновен, когато не се появиш въпреки обещанието.

Джимин го изгледа вторачено, най-после фокусирал погледа си.

-Презирам те Кук...от дън душа.

Кук дръпна одеялото, защото той отново се опита да се завие през глава.

-Идеята да присъстваш на бала не е моя. И на татко не му пука. Но мама е решила, че ще сте подходяща двойка с Юна Хуанг, а тя ще бъде на бала утре вечер.

-Юна Хуанг?- по лицето на Джимин се изписа неприкрито смайване. -Коя е тя?

-Можеш да пренебрегнеш настояването на мама и да не дойдеш, но рискуваш да се окажеш обвързан с Юна, без да си я срещал. Доста е мила.- продължи Кук, но не спомена досадната и сестра.

В този момент в стаята се появи прислужник.

-Да сър? Какво да направя за вас?- попита той забързано, гледайки Кук. -И за вас господине.

-Чай моля.- отвърна Кук.

-Изхвърли този мъж.- простена Джимин.

Кук не му обърна никакво внимание.

-Де сиен, моля- уточни Кук на прислужника, чийто поглед се местеше между него и издутината на леглото, която представляваше Джимин. -Със сладки, ако имате.

Мъжът се поколеба, но се съвзе, влезе в ролята си и се поклони.

-И уийски!- провикна се Джимин към отдалечаващия се прислужник.

-Джимин, ти си негодник!

-А ти досадник! Кога съм те будил рано сутрин, за да ти говоря глупости за балове, обвързвания и мама? Боже, благодарение на теб цял ден ще ме боли главата. Кук отиде до бюрото на Джимин, взе лист и химикал и написа бележка с обещание че ще присъства на бала у Лий и след това отиде до леглото заедно с листа и химикала.

-Подпиши и си тръгвам.

Джимин го изгледа все едно е отровна змия.

-Нали не говориш сериозно?!

Кук въздъхна.

-Тогава се налага да остана. Така ще имаш възможност да решиш какъв цвят да е новият ми костюм. Синьо подходящо ли е според теб? Но вече имам няколко сини. Според мама бялото е моят цвят, на мен обаче не ми харесва. Жълтото е още по ужасно...

Джимин се зави през глава.

-А зелено? Сложа ли зелено приличам на храст. Не съм пробвал оранжево. Какво ще кажеш?

-Златно.- обади се познат глас от вратата. -Трябва да носиш златно.

Този път Джънгкук беше подготвен, понеже очакваше той отново да се появи. Сънен и полуоблечен Ким Техьонг беше привлекателен, но със оправена коса и с пристегнат тъмнозелен халат около стройното си тяло бе въплащение на дявола (хубаво въплащение на дявола). Техьонг го наблюдаваше съсредоточено, сякаш Кук го опияняваше така както той действаше на Кук.