𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

54

Кук погледна напред и затаи дъх. Бе така увлечен да гледа как земята се отдалечава и да усеща как Те го държи, че почти не бе огледал гледката. Вече се бяха издигнали високо. Мъжете долу, които държаха въжетата, представляваха дребни фигурки, обгърнати в мъгла. Градът никога не бе изглеждал толкова малък. Кук се загледа в мъничките сгради. Търсеше нещо което да познаваше. Опитваше се разпознае улуци или познати места, но оттук бе трудно. 

Те въобще не приличаше на вбесяващ идиот, който се държа гадно с него на бала, нито на арогантния борсук, който каза на Кук че прилича на чадър. Лицето му бе оживено. Кук никога не го бе виждал такъв.  Те си пое дълбоко въздух и погледна Кук с усмивка.

-Не е ли красиво?- провикна се леко.

Кук му отвърна с усмивка. Никога не си бе представял, че ще лети с балон. Той отмести очи от Те. Беше се навел да попита нещо собственика на балона, и понеже кошът бе прекалено малък, се наложи да се притисне към Кук. Кук усещаше топлината на ръцете му около талията си. Това бе най-дългият период от време, прекаран заедно от двамата,без да се скарат, и Кук откри, че мечтае Те винаги да е такъв. Помисли си, че когато той е в подобно настроение, преосмисля отговора си, даден на леля му, дали вижда Те като съпруг. Нямаше представа как би реагирал на негово предложение за брак, но го обзе тревожното чувство, че много би му допаднало. За миг се поколеба дали да не каже на човека да хвърли въжетата и да останат да се реят във въздуха...далеч от града, далеч от обществото и от всеки, който би се шокирал да ги види. 

Дори през повечето време Те да го вбесяваше, Кук започваше да се убеждава, че съвсем не е такъв груб идиот, какъвто го обвини, че е. Той просто отвърна на начина, по който Кук подходи с него, а това го накара да се замисли какво ли би станало, ако опита да флиртува с него.

Останаха във въздуха още известно време. Те сочеше познати места, които започнаха да забелязват, щом мъглата се махна. Вятърът прогони облаците и слънцето изгря. Вече всичко се виждаше от ясно по-ясно, но продължаваше да е по-студено отколкото на земята и Кук потрепери.

-Студено ли ти е?- без да дочака отговор, Те се обърна към човека: -Готови сме да се спускаме вече.

-Не е толкова студено.- възрази Кук, но заради вятъра Те се престори, че не я е чул.Придърпа Кук по близо до себе си и го обгърна с предницата на палтото си. Кук затвори очи, остави Те да го притиска и пак си пожела да останат така още известно време. Загърнат със палтото му и притиснат в него, Кук нямаше никакво желание да стъпи отново на земята.