𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

62

След като стигнаха, Те им отвори вратите да злязат и ги заведе вътре в къщата. Пред вратата се наложи да спрат за да премести някои неща.

-Внимавайте къде стъпвате.- предупреди той.

Техьонг ги заведе в трапезарията. Полюлеят още не бе сложен. Прозирците обаче бяха готови, а коминът на камината почистен.

-Много приятно помещение.- отбеляза Мина.

-Надявам се да стане хубаво.- каза Те поглеждай към тавана.

-Водата чак до тук ли е стигнала?- попита Кук.

-Не. Просто беше грозно.- отвърна Те с усмивка.

-Голям проблем.- засмя се Мина.

-Да. Много от грозните неща ще бъдат променени.

-Помня, че дойдохме тук да поднесем съболезнованията си, когато чичо ти почина.- каза Кук. -Къщата беше много тъмна за разлика от сега. Стените какъв цвят ще бъдат.

-Ами...не знам.- огледа се и се опита да си предстваи стаята без винените тапети и тъмната лампа. -Ти какво предлагаш?

Кук премигна. Мина бе изчезнала в другата стая.

-Къщата е твоя.

-Започва да прилича на такава.- отново се огледа. -Мразех да идвам тук.

-Защо?

Те сви рамене.

-Беше тъмна, както ти каза, студена, претрупана. Идвах само когато нямах друг избор.

-Затова ли дойде у нас с Джимин?- той се засмя.

-Помня къщата ви. Прозорецът на стълбището още ли скърца?

-Не.- усмихна се Кук. -Татко го закова, за да не се отваря след като стана онова с Теб и Джимин. По настояване на мама.

-Напълно развалих мнението и за мен нали?

-Според мен с Джимин бяхте еднакво виновни...

-Не. Тя стовари цялата вина върху мен. А и наистина не бях невинен. -Усмихна се тъжно. -Съжалявам обаче, че повече не дойдох. Беше една от най-хубавите ми ваканции.

По лицето на Кук се изписа изненада.

-Защо?- побърза да запуши устата си с ръка. -Искам да кажа...радвам се, че престоят ти е харесал...

-Не, не, знам...майка ти не ме хареса от първия миг, но въпреки това домът ви бе топъл и уютен. Дори когато баща ти ни се скара, прояви търпение и разбиране. Би се изненадал, ако знаеше колко много мои съученици живееха в мрачни и студени домове като мен.

-Всяка ваканция ли гостуваше на някого?

-При всяка възможност.- уточни Те.

-Така си и мислех. Джимин постоянно описваше начина ти на живот като весел и безгрижен. Направо ти завиждаше.

-При наличието на толкова топлина в дома и семейството му? С радост щях да си разменя мястото с него.

-Но ти си имал дом.- отбеляза Кук бавно. -При чичо си и леля си. Дори да е бил тъмен и студен, все пак е бил...твой дом, нали?

-Да, имах, ако под "дом" разбираш мястото, където ме търпяха през училищните ваканции, когато не успявах да си изкопча покана за някъде другад.- отвърна той с крива усмивка.

-Търпели са те?- погледна го. -Доста си провокативен понякога, но все пак... защо се е налагало да изкопчваш покани за гостуване? По думите на Джимин си бил най-популярното момче в училище.

-Наистина ли?

Техьонг бе готов да се обзаложи, че въобще не са го харесвали. Възхищаваха му се, но това бе различно.