𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

55

Човекът, вече се бе надвесил над ръба на коша и правеше знаци на помощниците му да ги издърпат надолу. Кук почти веднага усети придърпването на въжетата. Красивата гледка бавно започна да изчезва, докато се спускаха надолу. Не след дълго се приземиха на тревата.

Техьонг първи скочи от коша и протегна ръце. Кук сложи ръце на раменете му, а Те го вдигна над преградата все едно е малко момче. Кук залитна за миг, когато краката му отново стъпиха на твърда почва, беше сравнително по-стабилна от поклащащия се кош. Ръцете на Те веднага го обгърнаха през талията, за да му помогне да си възвърне равновесието. Кук се насили да се отдалечи, защото докосването на Те му достави твърде голямо удоволствие.  

-Благодаря.- замълча и после повтори. -Благодаря, Техьонг.

Щом чу името си, Те трепна и изгледа Кук изпитателно. След това се усмихна.

-Ти спечели. Дължа ти старата монета.

-Задръж си проклетата монета. Просто се опитах да ти благодаря.

Усмивката му помръкна. За миг Те придоби неуверен вид и обясни:

-Трябваше да ти предложа нещо впечатляващо.

-Защо? Очаквах просто една обикновена разходка.

-Обикновена разходка?! Толкова банално, скучно, безинтересно. Теб цитирам, сър.

-А нищо с теб не бива да е банално или обикновено. Явно трябва да съм ти благодарен, че не излетяхме с балона от центъра.

Те се ухили.

-Каква гледка щеше да бъде! Щеше ли да дойдеш с мен, ако го бях направил?

-В никакъв случай.

-Нима?- сниши глас. -Но на теб ти достави удоволствие. Какво щеше да е по-различно, ако хората бяха видели, че ти е приятно?

-Щяха да ме видят с теб.- отвърна Кук и си прехапа езика.

-Ясно.- подкупващата му усмивка изчезна. -Бог да те пази от подобно нещо.

-Не!- спря и след няколко крачки Те направи същото. -Не исках да кажа това.- извини се Кук. -Наистина ми беше приятно и изцяло дължа на теб тази брилянта, неочаквана идея и целия труд да го организираш.

Те го наблюдаваше. Вятърът бе разрошил косата му. За пръв път в изражението му нямаше и следа от подигравка, арогантност или насмешка. Той просто стоеше и чакаше обяснение. И Кук му дължеше честно обяснение, а не просто някакъв отговор за неодобрението на майка му. Кук често бе мечтал да има повече смелост и воля да следва своя път и да преследва своите интереси, а не да се съобразява с мнението на майка си или на обществото. Бунтовете му обаче бяха дребни, изправен пред това да се сблъска с неодобрението на обществото или недоволството на майка си, тoй потискаше импулсите си.