𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

10

Звънче над вратата съобщи влизането на Кук в претъпкания с всякакви книги магазин. Кук поздрави продавачът и влезе по-навътре в магазина. Обикаляше между рафтовете с дебели, скучни на вид книги със слой прах по тях.

Звънчето над входната врата отново звънна. За момент настъпи тишина, след което се чуха бавни стъпки тръгнали към него. Кук стисна устни и впи поглед в книгите, без да прочете нито едно заглавие. Бяха стъпки на мъж.

Стъпките съвсем приближиха и някой застана в края на пътеката където стоеше Кук. Кук бързо грабна книга от рафта, отвори я и застана с гръб. Насили се да диша спокойно и внимателно се вслушваше дали стъпките най-после не се отдалечават. Вместо това се приближаваха. 

-Ако ми върнеш подписания от Джимин лист, на никого няма да кажа че съм те заварил да четеш поезия тук.- обади се до болка познат глас.

Кук замръзна. Усети как сърцето му се качи в гърлото.

-Не знам за какво говориш.- успя да каже Кук и да прелисти още една страница. Този път се налoжи да прочете няколко строфи. -Невъзпитано е да се прекъсва четящ човек.

-Така ли?- дълга ръка се просегна над главата му и взе прашна книга от рафта.. -А не е ли невъзпитано да притиснеш някого в спалнята му и да го изнудиш да жертва свободата си?

-Как смееш да ме обвиняваш в подобно нещо?

Техьонг облегна рамо на рафта пред Кук, отвори своята книга и възрази.

-Видях го със собствените си очи преди половин час.

-Нима?...когато разказваш историята не забравяй да споменеш, че ме посрещна полугол. Брат ми ще настоява да получи това което иска до края на деня.

Техьонг му се усмихна бавно.

-Той вече го поиска. Защо мислиш съм тук? Дай ми листа и пътищата ни ще се разделят.

-Господин Ким, действията ми не те засягат. Брат ми е голям човек, поне на ръст, ако не умствено, и ако му трябва бавачка, то ти си последния човек в Сеул, подходящ за тази работа. Подписа се доброволно.

Кук му се усмихна самодоволно.

-А сега ти ще ми дадеш листа също така доброволно.

Те продължаваше да го гледа така сякаш Кук е момиче което се опитва да съблазни. Кук затвори рязко книгата и я върна на рафта.

-Не възнамерявам да ти дам нещо мое и то доброволно.

-Не?

-Никога.

-Никога?

Кук наклони глава, усмихна се още по-широко и повтори.

-Никога.

Те се наведе напред и доближи лицето си до това на Кук.  Сега бяха на сантиметри един от друг.

-Мога да променя решението ти.

Техьонг не бе казвал това до сега на момче. Пулсът на Кук заби учестено заради начина, по който Те се бе надвесил над него, сякаш се кани да го целуне до несвяст. Защо жалкият начин на живот на Ким Техьонг не се отразяваше на външният му вид? Много по лесно щеше да му бъде ако той беше дебел и грозен.

-Никога.- каза Кук отново.

Дори Те да го целуне, в което той се съмняваше, няма да промени решението си, защото той би го направил само за да си върне листа.

-Продължаваш да си толкова отворен, а това не добре за теб.

-Много благодаря.- прие Кук думите му и запримигва насреща му. -Постигнах целта в живота си.

-Прекалено много проблеми създаваш на горките, нищо неподозиращи хора в Сеул.

Кук присви очи.

-Явно съм проблем само за теб. Джимин ще се справи. Листът не означава нищо. По еди или друг начин майка ми ще го закара на бала и той е наясно с това.

-Тогава го върни.

-Няма.

-Мога да взема листа от теб, но предпочитам ти да ми го дадеш.

-За нищо на света. Освен това, балът е утре вечер. Ако толкова държиш на писменото му обещание, ще ти го пратя други ден, завързано с ярко розова панделка.

-Сигурно имаш много. Но все пак розовото не е твоят цвят.

-Това теб не те засяга.

-Така обаче ми беше по-лесно да те проследя току-що. Виждах розовата ти блуза от далече.

-Благодаря за спонтанния, но нежелан коментар.- каза Кук през зъби. -Стискам палци с Джимин взаимно да се подлудите. Кажи му че ще го видя на бала утре.

Кук се обърна отиде до вратата и я затръшна след себе си. За втори път днес Техьонг се намръщи след него. Джимин явно въобще не го познаваше...брат му притежаваше необичайна решителност. Първото му впечатление бе напълно вярно...Кук бе фурия и Те трябваше да го избягва.