𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

88

Не можеше да чака повече. Беше чакал търпеливо с надеждата Те да признае чувствата си, но вече трябваше да знае.

-Техьонг.- подхвана той. -Искам да попитам нещо.

-Отговорът е "да"- промърмори той. -Каквото и да е, скъпи.

-Не, не така. Имам сериозен въпрос.

Дълго време Те мълча. И накрая попита:

-Трябва ли да сме сериозни? Точно сега...

-Ще ми отговориш ли честно? Само това искам, какъвто и да е отговорът.

-Няма да те лъжа.- отвърна Те бавно.

Кук отново го погледна. Сега очите му бяха отворени, впити в тавана. Стискаше зъби, сякаш се подготвяше да съобщи лоша новина. Сърцето на Кук се сви. Помощ. Те знаеше какво ще го попита и му беше неприятно. За миг се попита дали да не зададе глупав, безсмислен въпрос, но си пое дълбоко въздух и събра кураж.

-Искам да знам какво изпитваш в момента. Мислите и чувствата , разбира се, могат да се променят с времето, и понеже сме омъжени и ще бъдем такива години наред, не бих се изненадал, ако нещата се променят...

-Какъв е въпросът ти?- прекъсна го той.

Кук се молеше да не съсипва брака си, преди още да е минал и един ден от него.

-Възможно ли е един ден да започнеш истински да държиш на мен?

Те не каза нищо. С крайчето на окото си Кук го видя да свъсва вежди. В следващия момент се обърна и се подпря на лакът така бързо, че Кук трепна.

-Какво?!

Кук прехапа устни, избягвайки да го погледне в очите.

-Татко те принуди да се омъжиш за мен...

-Нищо подобно.- изръмжа съпругът му.

-Но имахме някои... приятни моменти заедно и преди това.- продължи той, целия поруменял.

-Приятни?

Те го погледна, невярвайки на ушите си.

-Питах се дали някога ще ме поискаш за друго, а не само, за да ме чукаш.- възкликна той. Техьонг се вторачи в него сякаш му е поникнала още една глава. Кук потръпна и стана от леглото. -Няма значение! Глупаво бе да те питам. Трябваше да се досетя, че няма да ме изслушаш нормално и няма да ми дадеш нормален отговор...

-Да ти дам нормален отговор, когато ме питаш дали те харесвам само, за да си пъхам члена в теб?

-Няма защо да ставаш груб!

Грабна ризата си и се опита да я облече, но тя се бе обърнала. Напъха ръце в ръкавите, готов да я скъса, ако се налага.

-Не. Прав си. Извинявай.- прокара ръка по лицето си. -Ела тук.

-Не, благодаря. Ще пратя Поли да ми донесе чай и ще си намеря книга за четене.

-Не и звъни.- предупреди той, когато Кук посгна към въжето. -Не и преди да чуеш отговора ми.

Пръстите на Кук хванаха въжето.

-И какъв е той?- попита той, отказвайки да го погледне.

Леглото изскърца когато Те стана.

-Отговорът е "не". Не допускам възможността един ден да започна истински да държа на теб.- натърти той на думите на Кук. -Напълно съм сигурен какво изпитвам към теб и какво ще продължа да изпитвам през следващите петдесет години. Моят въпрос е: Защо искаш да знаеш? И какво, за бога, те кара да мислиш, че баща ти ме е принудил да се омъжа за теб?

-Направил го е. Мама ми каза. А ти си се уплашил, че ако откажеш, ще има проблем.

Лицето на Те стана безизразно.

-Толкова ли продължава да ме презира?

Устните на Кук се разтвориха, защото си даде сметка колко ужасно прозвучаха думите му.

-Не! Тоест: за сега не е очарована от теб, но толкова се тревожи за татко... И той е бил буен и безразсъден като теб и тя се притесняваше да не изпусне нервите си, ако не се съгласиш.

Техьонг въздъхна. Раменете му се поотпуснаха. Обърна се и си облече халата. Седна на ръба на леглото леко унил.

-Мислиш ли, че щях да откажа, след случилото се на бала?

-Ами...

Те го изгледа не с обичайния си поглед, а изпитателно.

Кук прочисти гърло:

-Не, не мисля. Казах на мама, че е глупаво да мисли така.

Те кимна.

-Казах и също, че за скандала съм толкова виновен, колкото и ти.- добави Кук тихо. -Не се възползва от мен. Не и против волята ми. Не исках да мисли, че си по лош от мен. И двамата бяхме виновни.

-Нима?- Те наклони глава. -Дори първият път когато не целунах на онзи бал ли?

-Не може да се каже, че тогава те подканих.- отвърна той предпазливо. -Но като ме целуна, не те отблъсквах...

-А искаше ли?

Кук се поколеба, преди да отговори.

-Не.

Изражението на Те умекна малко.

-И на мен ми се стори така. Не целувам хора които не ме желаят.

-Значи всичко е било защото съм те желал?- попита Кук.

Той се замисли и отговори:

-Отчасти.