Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

001

Техьонг се разхождаше спокойно по главната улица на Сеул.Отдавна не си бе правил толкова дълги разходки и внезапното натоварване на мускулите го умори, но не смяташе да се предаде едва след третия час.Музиката от слушалката бучеше в лявото му ухо, а преминаващите коли, викащите хора, лаещите кучета, чуждите стъпки - в дясното.

Техьонг се оглеждаше като турист в непознат град.Нищо, че бе минавал по тази улица минимун 200 пъти.Нищо не пречеше да мине още веднъж и да огледа около себе си.Те обичаше да оглежда всичко наоколо.

Сякаш бе изпаднал в транс от сутрешната красота на града, докато малко момченце, което държеше шарена близалка в ръката си, не се заби в крака на Техьонг, започвайки да плаче.Те обичаше децата, затова бързо се наведе и взе малчото в ръцете си, изтривайки сълзичките.

-Изгуби ли се, малкият?Недей да плачеш, чу ли?Шшт~

Брюнета започна да клатушка леко детето, опитвайки се да го успокои и след няколко минути опитът се превърна в успешен.

Те се усмихна и погали катранено черната косичка.Попита момчето как изглежда майка му и след като получи що-годе добро обяснение, тръгна напред из тълпата.

Очите му шареха от човек на човек като скенер, опитвайки се да разпознае лице, отговарящо на описанието.Момченцето се въртеше като пумпал в ръцете му, като леко го затрудняваше, но кой би могъл да се скара на такъв сладкиш.

Техьонг въздъхна тежко, разроши косата си и погледна момченцето съжалително.Повдигна го леко, изравнявайки нивата на очите им, и заговори:

-Спокойно, мъник.Ще намерим мама.Тя те обича и също ще те потърси, нали?

ТеТе се усмихна, усещайки двете слаби ръчички около врата си.Самият той не смяташе да има скоро дете, главно, защото нямаше с кой да изпита чувството любов, а и знаеше, че продължава да се държи като самите деца на моменти, хлапашки.

Брюнета се огледа отново и присви очи.В далечината му се привидя фигура на жена, носеща дълга, жълта рокля на цветя.Косата и бе рижава, доста необичайно за чистокръвна корейка, но Те не обърна внимание на това.Предположи, че това е майката на момчето, тъй като непознатата се оглеждаше хаотично около себе си.

Момченцето изхлипа, карайки Техьонг да помилва гръбчето му и да тръгне надолу по улицата, за да стигне до жената преди да я е изгубил.Ориентацията му играеше лоша шега на моменти.