Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

020

>>After a few days<<
>>Monday<<

Техьонг протегна ръка и сънливо изключи звънящата аларма на телефона си.Обърна се по гръб и потърка очи, усещайки силната болката в главата.

Имаше чувството, че ще експлодира.Сякаш снощи бе плакал час подред, след което е удавил мъките си в 2 бутилки силен алкохол.Не знаеше от какво бе породено това главоболие, но определено щеше да го следва като първо другарче цял ден.

Те отви тялото си и усети ясно внезапно появилия се студ, косъмчетата по цялата му кожа настръхвайки.Побърза да се изправи, въпреки сънливото си състояние и да облече първите дрехи, които погледът му бе засякъш в гардероба.

Прости бели дънки, сива тениска и най-вероятно щеше да довърши със черното си кожено яке.

Разтърка отново очи и разроши коса, тръгвайки към банята.

Щом излезе на коридора му се стори, че чу шум откъм първия етаж, и по-точно кухнята, но не обърна внимание и продължи, затваряйки вратата след себе си.

Изми зъбите и лицето си, пооправи малко косата си, за да не прилича на гнездо, както изглеждаше всяка сутрин след ставане.Напръска се с любимия се парфюм и излезе.

Връщайки се към спалнята си, Техьонг отново дочу шум откъм първия етаж и паниката започна малко по малко да го завладява.

Как нямаше да се паникьоса, ами ако го ограбваха?

Те бързо, но и тихо влезе в стаята си и грабна чантата си, мятайки я на рамо.Огледа се за телефона си и щом го зърна на нощното шкафче го взе и го мушна в джоба на дънките си.

Излезе от спалнята и заключи тихо вратата, тръгвайки напред по коридора към стълбите.Колкото повече се приближаваше, толкова повече шумът от отваряне на шкафове ставаше все по-ясен и по-силен.

Вече в подножието на стълбите, Техьонг си пое дълбоко въздух и рязко връхлетя в кухнята, секунда след това изпищявайки силно.

Джимин се стресна и подскочи, падайки на земята заедно със стола, а ЧонгКук извика, забивайки гърба си в ръба на плота.

Техьонг прокара ядно ръка през косата си и пусна чантата на земята, влизайки по-навътре в кухнята.Отиде до Джимин и му подаде ръка, помагайки му да се изправи.

-Мамка му, помислих, че ме обират..Не ме стряскайте така..

-Ти също ни стресна.. - измрънка Джимин, търкайки дупето си с ръка. - Ох..дупето ми..болии~