Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

027

>>The next day<<

Днес бе денят.

Днес бе денят, в който Чонгкук и Джимин щяха да задействат плана си.Надяваха се искрено през цялото време всичко да вървеше като по вода и да няма спънки.

Наистина нямаха право на грешки.Рискуваха много с плана, който бяха измислили.

Сега бе почти 3 следобед и Джимин и Чонгкук стояха в кухнята, правейки пържени филийки, по заповед на Техьонг.

И двата хибрида приеха с удоволствие, разбира се.Не биха си позволили да изпуснат всеки един шанс за развиването на плана си.

Докато те готвеха, Техьонг щъкаше из къщата, подреждайки.Не че имаше какво да подрежда, къщата му бе в изряден вид, но той смяташе, че за Юнджи, трябва да се постарае още.

В близкия половин час, Техьонг не спря да щъка наляво-надясно, а вече двете котета стояха на столовете в кухнята, наблюдавайки го.

Чонгкук чакаше да мине още някоя минута, за да може да включат първата част от плана в действие и съвсем скоро това се случи.

-Техьонг!

Чим се провикна тихо с медения си глас и изчака брюнета да се появи на вратата.

-Защо не излезеш да купиш нещо на Юнджи?Изненадай я.

Както Техьонг се бе показал на вратата, надничайки, направи крачка назад, показвайки се целия и се подпря на касата на вратата.

Сериозният му, но и леко замислен вид някак си накара двата хибрида да се притеснят.Ами ако не излезеше?

Погледът му се впи в тези срещу него.

-Какво имаш предвид?

-Ами.. - Чим леко се размърда като кръстоса ръце на плота.Върна погледа си върху Техьонг и се усмихна мило. - Защо примерно не й купиш букет? Или някоя плюшена играчка. Изглежда ми като момиче, което ги обича.

Брюнета сведе поглед и прехапа леко устни.Жест, който не остана незабелязан от Чонгкук.Мамка му, как нямаше търпение да разкара чернокосата идиотка.

-Прав си.Не е лоша идея да я зарадвам.Но няма време.До половин час ще дойде. - Те кривна устни и се обърна, готов да напусне.

-Глупости! - извика леко притеснено Джимин, а Чонгкук го погледна.Погледът му сякаш крещеше "кучко, внимавай..".