Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

030

-Луди ли сте!?За тъпак ли ме имате!? - Техьонг крещеше като ненормален и гледаше яростно ту Юнджи, която все още бе на земята, ту Чонгкук и Джимин.

Чонгкук бе подпрял лакти на коленете си, гледайки земята мълчаливо, а в очите на Джимин се четеше огромна доза тревога, кой знае какво щеше да се случи сега.

Техьонг погледна изправящото се момиче и отново я върна на земята, само с един крясък.

-Да не си посмяла да ме доближиш! С теб ще говоря по-късно!

Техьонг се отмести от вратата, като влезе малко по-навътре и направи място и впи погледа си в тези на хибридите.

-Вие двамата ставайте! Отивайте да си събирате дрехите и изчезвайте!

Двамата повдигнаха глави и сключиха погледите си с този на стопанина им.

-Т-техьонг, н-недей, моля те..ние..

-Какво, вие, Джимин!? Какво!? Просто се чукахте с Юнджи? И то на моята спалня!? Какъв ви е проблемът!?

Джимин сведе глава и прехапа силно устна, опитвайки се да сдържа сълзите си.

-Просто ревнувахме от тази малка кучка. - отговори просто Чонгкук, отново поглеждайки земята. - Заради тази курва, ти просто ни забрави.

-И това ли беше начина да ми го върнете!? Тъпи ли сте!? - Техьонг отново се разкрещя. - Твоя е била идеята, нали? Сигурен съм, че си бил ти!

Чонгкук просто поклати глава и прехапа устна.Мамка му, не трябваше да става така.

Техьонг хвърли някъде на земята торбата с подаръците на Юнджи и зарови ръка в косата си, скубейки се сам.

-Хайде, ставайте! Какво чакате!? Казах ви да си събирате нещата и да се махате, изчезвайте от очите ми!

-Техьонг, не ги гони, моля те..те не..

-Млъквай кучко!

Юнджи млъкна и прегърна коленете си, разплаквайки се тихо.Не биваше да се обажда, очакваше скоро по лицето й да се усети силната плесница на Техьонг.

Джимин се изправи, последван от Чонгкук.Явно Техьонг наистина бе сериозен.

Техьонг мълчаливо и яростно продължи да ги гледа, докато те не напуснаха стаята и не се скриха в тяхната собствена.Тогава брюнета си позволи да погледне чернокосото, плачещо на земята момиче, което уж му се водеше гадже.