016

2.4K 306 64
                                    

>>the next day<<

ЧонгКук стоеше затворен в стаята за гости вече цял ден и не искаше да излезе.

Случката от вчера не спираше да се върти в ума му и малчото проливаше сълза след сълза, но скоро след това всичко бе заместено от глухо хлипане.Нямаше вече какво да плаче.

Имаше чувството, че се бе обезводнил и всеки направен опит да заплаче отново, бе неуспешен.Сякаш вече бе невъзможно солена капка да падне на бузата му.

Усещаше тялото си по-тежко, чувстваше се слаб, имаше чувството, че ако мръдне по-далеч от края на леглото ще се строполи.Затова и отказваше на самия себе си да се измъкне от топлината на завивката около кожата му.

Техьонг и Джимин постоянно правеха опити да влязат, но винаги безуспешни.Чернокосият толкова много се бе издразнил на лигавата страна на Джимин, че не искаше да го вижда.Чак започваше малко по малко да набива омраза към дългогодишния си приятел.

Беше заключил вратата и прозореца, въпреки че шансът да влезеш от там бе значително малък.

Сякаш изпадаше в параноя.

Параноя, една дълбока, черна дупка, в която вижда само Джимин и Техьонг.

Хората, които все повече очерняха мозъка му.

Никога не би си помислял, че ще може да мрази Джимин.Човекът, с който бе прекарал живота си от толкова малка възраст.

Не си бе помислял и че Техьонг ще го докара до такава лудост, че да направи нещо подобно.Имало е моменти, в които наистина му се е приисквало да се нареже, предимно заради болката и стреса, които изпитваше постоянно, но разумът му сякаш точно навреме му крещеше да спре.

И подобно на уцелен от снежна топка, ЧонгКук спираше.

Не го правеше, но сега бе различно.

Кук се загледа в ръката си и по-точно в оцветения в тъмно червено бинт и памук.Трябваше да превърже раната наново, знаеше го.

Но никак не му се искаше да излиза.

***

-Чим, излизал ли е?

-Не..

-По дяволите..

Техьонг се подпря на плота и скри лицето си в шепи.Какво се предполагаше, че трябва да направи?

Не му се купуваше нова врата, не му се даваха излишни пари.Особено след като обмисляше след няколко дни да отиде на пазар, да купи нещп за себе си и за хибридите.

Obey me, Senpai. ❝⚜️❞Where stories live. Discover now