Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

013

Техьонг отвори вратата на къщата и влезе, Джимин следвайки го.

Чим събу обувките си и бързо започна да обикаля стаите в търсене на приятеля си.

Техьонг от своя страна отиде направо в кухнята, за да приготви нещо за хапване.

Умората започваше да го завладява малко по малко.Бе на тръни през тези няколко дни.Не само защото Чим не си бе вкъщи, а и не знаеше всеки момент в какъв вид можеше да се появи ЧонгКук.Това разгонено хибридче.

Постоянно мислеше за тялото му, стегнато и прикрито единствено от черните колани с шипове. Представяше си го вечер, на леглото, осветяван единствено от нощната лампа.Едва се сдържаше да не му налети.

Но не трябваше.Знаеше, че не бе редно.

През това време Джимин вече прегръщаше силно ЧонгКук, който безнадеждно лежеше на леглото си.

-Липсваше ми, Кукии~

-Ти на мен не..Д-джимин, задушаваш ме..

-Не ми пука.

Чим най-нагло седна в скута на приятеля си, не осъзнавайки, че се отърка в малкото му приятелче, причинявайки му неудобство и удоволствие.

-Джимин, махни се..

-Няма!

-Махни се, иначе ще те чукам в устата...

Чувайки това, чернокоското се отдръпна, колкото да погледне ЧонгКук в очите и се усмихна накриво.Спусна ръката си към пакета под дупето си, приклещвайки я между бедрата си.

Кук изстена, прехапвайки силно долната си устна.

-Куки, Техьонг не те ли е задоволявал?

Меденото гласче на хибрида си проправи път до ушичките на отсрещния, карайки го да се разтресе на мястото си.

-Д-Джимин..с-спри..не сега..

-Защо?Нека го приемем като подарък за "добре дошъл".

-Момчетааа, слизайте да ядем!!

Джимин светкавично обърна главата си към вратата, въздъхвайки.Върна погледа си към Кук и се усмихна.

-Е, явно ще е по-късно.

Изправи се и бързо напусна стаята.

Белокоското затвори очи и разхлаби леко колана на дънките си.

Нямаше начин да се появи така пред татенцето си.