Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

019

Джимин се събуди и сънено разтърка очи.Изправи се в седнало положение и се огледа, или поне доколкото можеше.

ЧонгКук го нямаше.

Снощи Чим бе дочул говор от стаята за гости, в която ЧонгКук така грубо се изстезаваше доста дни подред.

Знаеше, че Техьонг бе успял да влезе и разговаряйки с него, да се опита да го вразуми да излезе от стаята и отново да бъде в компанията на останалите двама.И въпреки че не се бе върнал да спи при него, Джимин се надяваше Куи вече да приготвяше закуска усмихнат.

Надали щеше да е така, защото ЧонгКук не бе от хората, които бързо се възстановяват след емоционална травма.Можеше на външен вид да изглежда добре, леко унил, но щеше да се оправдае с безсънието.А всъщност, отвътре, щеше да се разкъсва от болка, сякаш дърпаха душата му в две различни посоки.Дали да плаче или не, дали да сподели на някого или не.

Имаше тази надежда, че приятелят му ще се оправи и отново ще бъде онова свито, леко грубо, но в същото време и палаво, игриво хибридче.

Чим се изправи и отиде в банята, за да се измие.Близо 15 минути се бавеше, хабейки вода и сапун, в опит да измие червоното петно от лицето си, което незнайно откъде се бе настанило на бузата му.

Зъбките му бяха измити до блясък, за да може Чим да показва без проблем красивата си усмивка.

Върна се в спалнята и навлече случайно избрано горнище, тъй като тази сутрин беше по-студена.

Отвори вратата и тръгна към стълбището, после към кухнята и с разочарование разбра, че беше най-ранобудият днес.

Въздишка се отрони от леко напуканите му устни и езичето му мина по тях.

Първата мисъл за идея за закуска, която премина през ума му беше пържени филийки със сладко и затова Чим бързо се насочи към хладилника.

Доста пъти бе готвил пържени​ филийки, когато той и Кук бяха при бившите си стопани, и затова без проблем вече слагаше вадеше последните нужни продукти.

Поне се бе научил да готви до съвършенство при бившите си стопани.Гадно беше, че тези боклуци бяха перфекционисти и постоянно пребиваха двете момчета, докато не направят перфектната закуска, обяд и вечеря.

Една полза от това да живее в ад години подред.

Тихото и приятно тананикане се разнасяше из стаята заедно с миризмата на току-що отворено сладко от боровинки.

Чим облиза отново устни и намаза крайчето на едната филийка, отхапвайки.Измърка и продължи да готви.

Близо 10 минутки по-късно, на масата имаше голяма чиния, пълна с филийки и сладко.

Коремчето му започваше безмилостно да къркори при вида на храната, но искаше да изчака и другите да се събудят, затова отиде в хола и пусна телевизора, излагайки се.

Обвзе го странно чувство, щом тишината бе разрушена от говорещите на екрана.Започна да превключва от канал на канал, накрая спирайки се на някакъв, който по картинките му се стори интересен.

Гледаше, гледаше, а картинките, от цветни, ставаха все по-тъмни и мрачни, сменяйки рязко цялата обстановка.

Чим прехапа устна и понечи да смени канала, но чу тропане от стълбището.Изправи се и се загледа към вратата, оставяйки много приятно изненадан.

Очичките му заблещукаха, сърцето му пропусна удар.

Бързо стана и тръгна да тича към фигурата.

-ЧонгКук!

Чим се метна на врата му, почти разбивайки го в стената.

Малчото вдигна приятеля си и тръгна към кухнята.

-Добро утро, Джимин.

-Идиот, не ме плаши така.. Помислих, че ще умреш в онази стая..

-Няма да се отървеш толкова лесно.

Гласът на Кук бе плътен, дрезгав.Или бе заради многото сълзи, които изплака тези дни, или защото бе станал преди минути.Може би и заради двете.Колкото и Кук да се опитваше да се прави, че нищо не се е случило, Джимин знаеше, че вътрешно, ЧонгКук откача.

Кук се засмя леко и остави Чим на един от столовете.Обърна се и изми ръцете си, след което се избърса и седна до хибрида.

Протегна се и бързо грабна филийка, набутвайки я в устата си.

А Джимин стоеше отстрани и го наблюдаваше тихо как се храни.

Чудно му беше, как ЧонгКук се държеше така, сякаш не бе случило нищо различно от това да станат, да помогнат на Те, да го изпратят за работа и цял следобед да си мързелуват.

Държеше се така, сякаш никога не е бил затворен в стая за доста дни един след друг.Сякаш не се е лишавал от глад и удоволствие.Сякаш не е говорил на момчетата.Сякаш..сякаш Техьонг му бе ударил шамар, с който бе изкарал тъжната страна от душата на Кук.

Явно Техьонг бе успял да го вразуми и да го накара да забрави за случилото се.Може би.

Но само можеше​ да гадае какво бе казал стопанинът му.

Реши да спре да се тормози с това, след като Куки се държеше нормално и се присъедини към хапването.Намаза си филийка със сладко и отхапа.

Загледа се в Куки и във вратата, чакайки Техьонг да се присъедини скоро към тях.

**********

•Булшит.. Булшит..чакайте драмичка^^