Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

007

-Божее, Техьонг, изобщо не ти завиждам..

-Никой няма, и пари да им давам..

Техьонг въздъхна леко раздразнено и се изправи, щом зърна влизащите хора в заведението.Взе менюто, предлагащо всякакви видове напитки и любезно го остави на масата, като след това се върна на мястото си.

Започна да оглежда цялото помещение и хората в него.

Чудеше се какъв ли бе характерът на всеки един от тях.Някой изглеждаше добър, друг сладък, трети леко груб и нахакан, но какви всъщност бяха?Какво ли би било държанието мим към един непознат?

Чудеше се как може котките в къщата му да изглеждат толкова миловидни, а всъщност да са по-пакостливи от дете в детска градина, което плаче за родителите си.

Чудеше се и как може да ги възпита.Приятелят му в заведението беше му предложил сумати начини, но Те сякаш познаваше хибридите от години и винаги намираше начин да оспори думите.

Излезе от транса за пореден път, когато колегата му го побутна не особено мило отново, по рамото му.Погледите им се засякоха за части от секундата, само за да може да видят огънчетата искрящи и в двата чифта очи.

Те първи прекъсна очния контакт и грабвайки тефтера от плота, се запъти към масата на новодошлите.

Двете момичета, които чакаха търпеливо Техьонг, се усмихнаха сладко и го погледнаха в очите.

-Какво ще желаете? - попита любезно Те, впивайки не особено осъзнато погледа си в едното момиче.

-И за двете фредо еспресо. - каза именно момичето, към което Те така съсредоточено бе приковал вниманието си.

Брюнета кимна и се обърна, връщайки се при колегата си с поръчката.Седна на стола си, чакайки, а през това време тайно хвърляйки по някое друго око на чернокоската на близката маса.

-Ей, какво си се загледал?Да не си хареса момичето, а?

-Техьонг се обърна към бармана, който с ехидна усмивка го наблюдаваше, тъкмо оставяйки двете пластмасови чаши с напитките пред него.

-Не говори глупости.

Брюнета се засрами, но побърза да се засмее, опитвайки се да скрие червените си бузи.За жалост, това беше неуспешен опит.Не бе добър лъжеш, когато станеше въпрос за емоциите му.