Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

006

Крясъците на ЧонгКук се чуваха из цялата стая, че сигурно и в къщата.

Доста съжаляваше, че се бе заиграл с лъжливата прашинка, защото сега си го отнасяше доста строго и сурово от страна на Техьонг.

Накратко, всичко се развиваше по следния начин.

ЧонгКук лежеше надупен на леглото, ръцете му захванати здраво под тялото му от Техьонг.Той, биейки силно задника му, като преди това грубо бе премахнал панталона и боксерките, а Джимин викайки и плачейки от гардероба.

Ако ги наблюдаваха, хората биха сметнали това за садистко, ужасно грубо, и садомазостично.Но на Техьонг не му пукаше.Просто искаше да си го излее върху задника на ЧонгКук.

-М-моля те, сприи..

-Млъквай! Ще си получиш заслуженото!

-Техьонг, не беше той, пусни го! Моля те, пусни го! Аз бях, татенце!

Чувайки това, действията на Те замряха, последвани от виковете на котката пред него.

Предполагаше, че Джимин може да е направил белята, но си нямаше на идея, че наказваше правилния човек.Не знаеше, че тези двамата се защитаваха взаимно.

Техьонг се изправи, направи същото с ЧонгКук и го тръшна не особено мило на един от столовете в стаята.

Понечи да отвори и да остави Джимин да излезе от гардероба, но Кук се изправи като си спечели само укорителен поглед, който го върна обратно на мястото му.

Стопанинът отвори вратите и оттам се показа Джимин в потресаващо състояние.

Подпухнали и дрогирани от плач очи, засъхнали мокри пътечки по бузите му, сякаш пресъхнали рекички.Разрошена като гнездо коса и раздърпана блуза.

Но нищо не успя да трогне Техьонг.

Брюнетът го издърпа и бутна на леглото.Започна да ровичка из шкафовете, търсейки черната торба, но тя сякаш бе изчезнала от лицето на земята.

-Къде е скапаната торба!?

-В-в..шкафа..до.. Л-леглото т-там..

ТеТе бързо последва инструкциите и намери нужното.Качвайки се на леглото, хвърли белите каишки върху Джимин, и остави всичко друго ненужно настрана.

-Събличай се и ги слагай! По-бързо!

Джимин бе толкова потресен от случващото се, че побърза да изпълни заръката на стопанина си.Бе достатъчно уплашен от тази му страна, въпреки че бе наясно, че това бе само малка част от всичкото зло, което се криеше в него.