Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

022

>>A few days later<<

Днес бе петък, последния работен ден от седмицата за Техьонг.Бе развълнуван да се прибере вкъщи, искаше да си почине.А и не само, днес бе срещата му с Юнджи.

Нямаше търпение да се прибере, да си почине малко.Да се изкъпе и да се оправи за срещата си с най-красивото за него момиче на света.

Юнджи бе дошла в кафенето отново във вторник и се бяха разбрали да се срещнат пред увеселителния парк в 6:30.Оттогава Техьонг не бе спирал да мисли за едно и също нещо и най-накрая се реши, че днес ще й купи един красив букет от червени рози и ще и предложи да станат двойка.

Всеки път щом си се представеше с нея, разхождащи се из Сеул и държащи се ръка, сърцето му започваше да бие два пъти по-бързо и бузките му придобиваха сладък, розов цвят.Усещаше, че ще бъде едно наистина щастливо момче, с такова сладкишче до себе си.

Те дори бе предупредил шефа си, че ще се наложи да си тръгне малко по-рано, а шефа му дори не възрази.Все пак, по принцип Техьонг бе точен, не отсъстваше от работа без причина.

И ето, че най-накрая моментът му на тръгване от кафенето бе дошъл.Брюнетът с голям ентусиазъм остави таблата на бара, помаха на бармана за чао и се затвори в съблекалнята.Бързо смени тениската си и след като прибра целия си багаж в чантата, я метна на рамо и излезе от съблекалнята.Закрачи бързо по посока дома си, игнорирайки всичко и всеки около себе си.Нямаше търпение за всичко.Нямаше търпение най-накрая да се почувства обичан.Така както трябва.

Скоро Техьонг извади ключовете си за вкъщи то малкия джоб на раницата си и отвори вратата, влизайки.Бе посрещнат от някак си приятната, но и в същото време зловеща тишина.Никъде из първия етаж не се чуваше какъвто шум и за момент Техьонг се стресна.Събу обувките си и отивайки към втория етаж, за всеки случай хвърли по един поглед към кухнята и хола, въпреки че бе убеден, че няма абсолютно никого.

След като изкачи стълбите, Техьонг се отправи право към стаята на двата хибрида.Отвори внимателно вратата и след като надникна вътре, установи, че и двамата спяха спокойно и всъщност, доста дълбоко.Техьонг затвори вратата и въздъхна, лека усмивка прокрадвайки се върху лицето му.Отиде в спалнята си и остави чантата на леглото, отивайки до гардероба и вадейки си нови дрехи.Остави ги на леглото и излезе, тръгвайки към банята.