Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

024

>>A few weeks later<<

Днес бе поредната събота, в която Юнджи щеше бъде на гости в къщата на Техьонг.

Те кротко лежеше на дивана, положил леко глава в скута на Юнджи, а тя нежно си играеше с косата му, от време на време хвърляйки по някоя засрамена усмивка към гаджето си.

Двамата бяха заедно от почти месец и всичко между тях вървеше добре.Даже перфектно.

Нямаше никакви караници помежду им, дори за най-малкото нещо, не се сърдеха един на друг.С всяко едно действие, с всяка една дума, с всяка една целувка и докосване ставаха все по-близки и любовта между тях растеше.

Бяха истински щастливи.

Но не можеше да се каже същото на Джимин и Чонгкук.Особено за Чонгкук.

Двата хибрида сякаш започваха да откачат само щом чуеха името на чернокосото момиче.Мразеха да я виждат наоколо, мразеха да я виждат заедно с Техьонг.

Изпитваха страшно силна ревност към стопанина си.И нали знаете, че говорят как животните усещат предстоящите лоши моменти.Е, това усещане, че нещо не е наред с това момиче, не напускаше нито телата, нито душите на двата хибрида.Сякаш чудовище с огромни нокти ги човърка отвътре.

Но така или иначе нямаше какво да направят.

Ако се обадеха, най-вероятно щвха да ядосат Техьонг и щяха да си го отнесат.

Двамата имаха чувството, че стане ли дума за Юнджи, Техьонг ще откачи.Затова и не смееха да кажат каквото и да е, въпреки че дори не си правеха труда да прикрият неприязма си.

Затова когато това момиче бе в къщата, Джимин и Чонгкук си стояха тихо, затворени в стаята си.Нямаха намерение да се засичат, както сега.

ЧонгКук изведнъж наостри уши и повдигна глава.Погледът му се засече с този на Джимин, виждайки породилото се объркване.

Кук постоя още малко така, взирайки се в Чим и слушайки внимателно, след това изправяйки се.

Джимин продължаваше да гледа все така объркано, но въпреки това хвана протегнатата ръка и се изправи.

-Какво става?

-Техьонг излиза да магазина.Сега е момента да й направим номер.

Двамата тръгнаха към вратата.

-Чонгкук, не се занимавай, Техьонг ще се ядоса и..

-Предпочитам ядосания Техьонг, отколкото тая..кучка.

Чим млъкна и сведе глава, следвайки приятеля си.Беше прав.

Двамата слезнаха в кухнята и си наляха чаша вода.Отново наостриха уши и се заслушаха в приближаващите стъпки на Юнджи.

Секунди по-късно момичето се намираше в кухнята, съзирайки пред очите си двата така омразни хибрида.Сега най-вероятно се досещате, че бе казала колко са прекрасни.Е, това бе една огромна лъжа, на която Техьонг се бе хванал.

-Пак ли вие..

Чонгкук се усмихна и тръгна тихо напред, повдигайки леко чашата с вода в дясната си ръка, уж за да отпие, но "без да иска" рязко разхлаби захвата си и прозрачната течност се разля по жълтата тениска на момичето, карайки я да полепне по цялото и тяло.

През това време, Джимин, който следваше тихо приятеля си, най-демонстративно изля своята чаша с вода върху черните дънки на момичето, карайки я да изпищи.

Двамата се изкискаха, взирайки се в яростния поглед на Юнджи.

-Опс, съжалявам, без да искам..

-Вие малки копелета..

Юнджи стисна малките си ръце в юмруци, завъртайки се и скривайки се в хола за секунда, преди двете момчета, все още стоящи в кухнята, да чуят силното тряскане на входната врата.

-Ако Техьонг пита, не знаеш нищо.

Джимин кимна тихо и се върна до мивката, наливайки си отново вода и изпивайки я на един дъх.Въздъхна шумно и прокара ръка през косата си, тръгвайки да излиза от кухнята заедно с Чонгкук.

-Жалко, че не успях да я изчукам.Така и така я понамокрихме.. - изрече жално Кук.

-Сигурен съм, че не би заменил секса с Техьонг за нищо на света.

Двамата се изкискаха и влязоха в стаята си, сядайки на леглото на Чим и продължиха заниманието си отпреди 10 минути.

Тъкмо се бяха разгорещили в играта, когато Техьонг нахлу в стаята леко изплашен.

-Виждате ли сте Юнджи?

-Не. - обърна се Чонгкук.

-Чухме я как трясна вратата и си тръгна.

Техьонг сведе глава и побърза да излезе без да казва нищо.

Кук се изкиска и направи своя ход в играта.

-Ще разкараме тази кучка от тук.