Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

010

-К-как така?

-Виж, ЧонгКук.

Техьонг въздъхна, разбирайки, че положението не бе разбрано правилно от хибридите.Побутна леко ЧонгКук, за да се изправи и го погледна в очите.

-Вие с Джимин сте просто домашни любимци.Никога не съм ви обичал по различен начин.

Очите на ЧонгКук се насълзиха.Тъкмо започваше да разплита мрежата от чувства, която се беше заформила надълбоко в сърцето му, а сега Техонг скапа всички надежди за това.

Почувства се някак използван.Използван за собствената облага на стопанина му, която явно нямаше да има край.Или поне по този начин разчиташе интонацията в гласа на Техьонг, с която изрече убийствените думи.

-Не знам с какво впечатление си останал, но никога не съм изпитвал нещо повече към вас от любов към домашен любимец.Съжалявам.

Белокосия хибрид сведе глава, оставяйки сълзите да се спуснат нежно по бузките му, а сърцето му да продължава да се разбива на милиони парченца.

Никога не си беше помислял, че Техьонг може да бъде толкова груб и директен.Самият му външен вид показваше, че бе добре момче, не си позволяваше да обижда другите, да се възгордява.Винаги би помогнал.

Колкото и малко да го познаваше, можеше спокойно да каже, че той не бе от тези хора.

Но явно имаше черти и качества в характера му, с които не се беше сблъсквал.

Предпочете и да не го прави повече, затова се изправи и тихо напусна хола, оставяйки стопанина си сам.

Започна да изкачва стълбите към стаята им на втория етаж, игнорирайки залитането от страна на тялото му.Игнорира и замъгленото му зрение, докато не влезе в стаята и не легна на леглото си.

Зави се през глава, игнорирайки разтревожения Джимин.

• ° • °

Кук се събуди от дразнещото и постоянно кихане на приятеля си.Пискливият му глас завземаше сладката тишина в стаята и прогонваше най-нагло сънят на Кук.

Момчето се обърна и със сънен поглед успя да види Техьонг, надведил се над Джимин.Когато зрението му се изясни, видя, че Те беше сложил кърпа на челото на Чим и го галеше зад ушичките.

-Техьонг, какво има? - попита със сънлив глас ЧонгКук.

Татенцето се обърна и притеснението в очите му си пролича особено много.