Obey me, Senpai. ❝⚜️❞

003

ЧонгКук и Джимин стояха кротко на дивана по турски, с ръце в скута им, докато гледаха как Техьонг търчи от стая в стая, опитвайки се да намери членската си карта.Бе сервитьор в кафене на главната улица, и въпреки че заведението не бе с кой знае колко персонал, шефът им бе извадил карти, с които да докажат, че са част от кафенето.

А не случайно подхванат, добре изглеждащ тийнейджър.

Когато най-накрая бе постигнал целта си, Техьонг се върна при котетата и разроши меките им косици.

Джимин измърка и замята опашка, а ЧонгКук просто прехапа устната си.Перверзно коте.

Техьонг се върна в коридора и обу кецовете си, взе ключовете и преди да излезе, метна и заключи след себе си.

Джимин и ЧонгКук само това чакаха.Не че не можеха да правят каквото си поискат докато Техьонг бе тук, но сякаш бяха по-спокойни, без присъствието му.

Чим се изправи и започна да обикаля просторната стая, пипайки почти всяка вещ, която заблестяваше в очите му.А ЧонгКук реши да се изолира в новата им стая, не искаше да бъде замерен с тъп предмет с предтекст: "Хьонг, виж го, блещука!".

ЧонгКук бързо успя да запомни пътя до желаната стая, затвори се и се излегна по коремче на своето легло.Докопа се до дистанционното и затърси канал, който да му допадне, мятайки опашка.

А през това време, Джимин се чудеше как може китайският сервиз в остъклението да блести толкова.Умираше си от желание да го докосне, но малкото катинарче, което държеше шкафа заключен, скапваше надеждите му.

Чим се обърна и с малките си крачета се затича в неопределена посока, накрая озовавайки се в коридора.Единственото място, което не бе разгледал обстойно, бе втория етаж, затова бързичко изкачи стълбите и се залепи с широко отворени очички за стената.

Гледаше захласнато пейзажите, портретът на мъж и жена, най-вероятно родителите на Техьонг.

Не отделяше погледа си от картините и стените, но внезапно един голям и по-лъскав от обичайного предмет привлече цялото му внимание и същество.

Джимин се усмихна широко и бавно се приближи до предмета, който се оказа голяма черна ваза със златиста украса.Явно Техьонг обичаше златното.

Във вазата имаше красиви червени, черни и бели рози, които се открояваха с красотата и цветовете си, на фона на чистите стени.