Пролог

1.6K 125 6
                                    

Джено гледаше през прозореца на колата и изучаваше околността.

- Кога ще стигнем? - попита за пореден път той, докосвайки леко рамото на майка си, която беше на предната седалка.

- Още малко - отвърна тя и се извърна, за да го погледне.

- Така каза преди половин час - момченцето нацупи устни напред и се облегна в седалката, кръстосвайки ръце на гърдите си.

- Спокойно, Джено-я, съвсем скоро ще пристигнем - включи се баща му.

Момченцето само кимна в отговор и отново зарея поглед навън.

Бе началото на пролетта и дърветата тепърва се разлистваха. Той намираше това за красиво, но не разбираше защо трябва да се местят.

Десет годишното момче въздъхна. Бе оставил всичките си приятели на мястото, което всички наричаха големия град.

Майка му винаги бе искала да живее в провинцията. Жадувала за така нареченото спокойствие там. Но какви ли деца щеше да има? Дали щяха да играят заедно?

- Пристигнахме - обяви баща му и Джено осъзна, че колата вече не се движеше. Той се изправи и надникна любопитен.

- Хайде, Джено-я - подкани го майка му. - Да идем да разгледаме новия си дом.

Той се намуси при това определение. Домът беше там, където бяха родителите му, но също така и приятелите му. Как се очакваше да свикне толкова бързо?

Джено отвори несигурно вратата и слезе от колата. Хвана подадената ръка на майка си и я последва по каменната пътечка, която водеше към предната веранда на, според Джено, красивата къща.

- Какво мислиш? - попита жената, прокарвайки ръка по дървената повърхност на оградата на верандата.

- Хубаво е - смутолеви Джено.

- Ето ключа - каза баща му зад него, помъкнал два куфара. Съпругата му взе провесената на малкия му пръст връзка с ключове и хвана медния.

- Е, Джено-я. Искаш ли ти да отвориш? 

Момченцето кимна и пое ключа от ръката й. Тикна го в ключалката и тя изщрака, щом го завъртя.

°°°°°°

Здравейте ~

Изобщо не беше планирано да качвам тази история, чиято идея ми хрумна преди няколко часа?
Надявам се все пак да ви хареса и благодаря на всички за милите думи за Lean on me! 💚💚

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Beast and boysWhere stories live. Discover now