Beast and boys

Глава 21

Джено се събуди рано. Изобщо не очакваше, че ще спи така спокойно, но пък не можеше да се оплаче.

Той опита да се размърда, но усети тежест върху себе си. Отвори очи и погледна. Ронджун бе сложи глава на гърдите му и го бе прегърнал през стомаха, изглеждаше наистина спокоен. Но как се бе озовал почти легнал върху него?

Джено не посмя да го събуди. Отпусна глава назад и се усмихна. Много пъти бяха спали заедно, когато си ходеха на гости с преспиване, но сега беше различно. Да се събуди до него по този начин го зарадва и накара сърцето му да бие по-бързо.

Той се усмихна леко.

Замисли се за думите на онова момче. Наистина ли бе влюбен в него? Това нямаше как да е възможно. Те бяха най-добри приятели, по дяволите.

Може би от онзи момент.

Когато за пръв път дойдоха в гората да търсят тази мистериозна къща. Тогава нещо се беше събудило у него. Може би? Не беше сигурен.

Щеше да се побърка. Трябваше колкото се може по-скоро да се изясни със себе си.

Джено чу вой отвън. Вой на куче, може би вълк. Не знаеше. Трябваше ли да стане и да провери?

Гората беше огромна, все щяха да се натъкнат на някое диво животно.

Ронджун се размърда върху гърдите му и Джено отново прикова вниманието си върху него.

Дребното момче отвори бавно очи и се протегна, сетне вдигна глава към него.

- Добро утро - поздрави сънено той.

- Добро. Как спа?

- Добре, мисля - Ронджун се отдръпна от него и се изправи, прозявайки се. Изглежда и той чу воя отвън, защото застина. - Какъв е този звук?

Джено също се надигна.

- Не знам - той стана съвсем, но се приведе, заради ниския таван на палатката. - Ще отида да проверя.

- Недей - Ронджун хвана ръката му и го спря.

- Всичко ще бъде наред, не се тревожи.

Джено освободи ръката си и отвори двете страни на палатката, излизайки навън.

Все още беше тъмно и звездите грееха ярко на небето. Джено се ослуша, чудейки се от къде идва този вой. Тръгна напред, за да огледа наоколо. Дали не беше добра идея да си вземе фенерче?