Beast and boys

Глава 35

Ронджун работеше върху картината си, когато телефона му звънна. Той остави палитрата на бюрото си и избърса ръце в престилката на кръста си, тръгвайки към леглото си, където бе хвърлил телефона.

- Ало?

- Ронджун, няма да повярваш! - възкликна Джено от другата страна.

- Какво има?

Всъщност Ронджун не искаше да знае. Последните няколко дни дори не се бяха виждали, а сега Джено му звънеше толкова внезапно.

Разбираше, че Джено в момента бе обсебен от съдържанието на онази кутия, но въпреки това можеше да му обръща малко повече внимание.

- Слушай, значи...

- Защо просто не дойдеш, за да поговорим? - прекъсна го Ронджун. - Напоследък не сме се виждали, ако не си разбрал.

- Съжалявам - Джено въздъхна уморено. - Тези дни не спирам да чета дневниците. Има супер интересни неща.

Ронджун знаеше, че той се вълнува да разбере нещо повече за прапрадядо си, но, ако трябваше да си признае, искаше вниманието му.

- На места казва колко са вкусни домашните гозби на майка му, как са си играли навън с Джемин. Всичко. Целият му живот е тук. Има още един дневник, който трябва да прочета. Мислех, че само единият е негов, но се оказа, че и трите са...

- Добре! - Ронджун го прекъсна троснато.

- Какво?

- Нищо. Като ти е толкова интересно, чети. Ще затварям, чао.

Преди Джено да успее да каже нещо, Ронджун му трясна телефона. Чернокосия погледна учудено към устройството в ръката си. Ронджун с право му беше ядосан, май наистина се бе отнесъл за момент.

Дребното момче запрати телефона отново на леглото и едва не изкрещя. Майната му на Джено.

Свали престилката от кръста си и я метна на пода, излизайки от стаята. Слезе на долния етаж и мина през всекидневната, тръгвайки към вратата за задния двор.

- Къде отиваш? - попита майка му, която бе седнала на дивана.

- Да поплувам.

- С дрехите?

Той се обърна.

- Вдъхновението ми избяга, а ако се преоблека ще изгубя време.

- Не е лесно да се живее с човек на изкуството - тя се усмихна.

Това накара Ронджун да се засмее.