Beast and boys

Глава 42

Двамата седяха на поляната и Ронджун все още се цупеше.

Джено се опитваше да го разсее по някакъв начин, но той го игнорираше нарочно.

Бяха си постелили дебели одеяла, сложили кошницата по средата. Ронджун бе направил сандвичи и бе взел кутийки със сок, също и пакетчета с желирани бонбони.

- Още колко ще се сърдиш? - въздъхна Джено накрая.

- Не се сърдя - измърмори Ронджун и тикна един бонбон в устата си.

- Да бе. Все едно не те познавам.

Дребното момче изсумтя и го замери с желирано мече, но Джено успя да го улови с уста и доволно го сдъвка.

- Защо трябва да си толкова готин?! - почти изкрещя Ронджун, оставяйки пакета до себе си.

- Преди това не ти беше проблем - повдигна вежда чернокосия и преглътна.

- Да, но сега е проблем! И то голям! - заяви той. - Не може всички да те гледат по този начин и определено не може да...

Думите му замряха в гърлото му, тъй като Джено се изправи и хвана лицето му в шепите си.

- Много си сладък, когато ревнуваш - отбеляза той и го целуна жадно.

Ронджун отказа да се дърпа и му отвърна веднага, издавайки глух стон, щом усети езика му в устата си. Плъзна ръце около кръста му и стисна ризата му силно, опитвайки да не се разтопи.

Джено се отдели пръв и лицето му беше доста червено.

- Казах ти. Обичам само теб. Няма от какво да ревнуваш. Дори не трябва да си го помисляш - той допря чело в неговото.

Ронджун нацупи устни напред и избегна очите му.

- Смяташ ли, че е хубава?

- Какво?

- Йе Сънг. Смяташ ли, че е хубава? - подразни се Ронджун.

- Хубава ли? Аз виждам само теб - Джено потърка носа му със своя, карайки го да се изчерви.

- Нима? - смути се той.

- Да. Погледни ме, Ронджун.

Дребното момче изпълни и очите им се срещнаха.

- Има нещо, което исках да те питам - започна Джено и се отдръпна леко.

- Какво?

Чернокосия намери ръката му и я хвана, преплитайки пръстите им.

- Ами... Понеже мисля, че не съм те питал официално... Искаш ли да... Ами...