Глава 11

604 95 12
                                    

Момчетата отидоха първо към дома на Ронджун.

Дребното момче вървеше бавно зад Джено и се мусеше.

Джено не можеше да го разбере. Какво толкова специално бе намерил в онова странно място? Чия беше тази къща?

Преди бурята гората беше приятно и прохладно място, където можеха да се крият от летните жеги. А сега бе станала мрачна и някак отблъскваща. Сякаш беше напълно непознато място.

Двамата стигнаха до къщата и Ронджун отключи входната врата. Подаде глава вътре и се провикна:

- Мамо?

След като не получи отговор, той даде знак на Джено.

- Чисто е.

Влязоха заедно вътре и събуха мръсните си обувки. Целите бяха кални и в тиня, което никак не беше добре. Бързо се качиха до стаята на Ронджун и той затвори вратата след себе си.

- Къде са вашите? - попита Джено.

- Мама сигурно е при майката на Донгхюк за следобедния чай, а за татко не съм сигурен - сви рамене той и свали суичъра на Джено от гърба си. - Изцапан е, съжалявам.

Чернокосия поклати глава и взе дрехата, оставяйки я на стола до бюрото му.

- Как е лакътя ти?

Ронджун едва сега се сети за раната си от по-рано и вдигна ръка, за да погледне.

- Боли - смръщи вежди той.

- Изчакай тук - каза Джено и излезе от стаята.

Познаваше къщата на Ронджун толкова добре, колкото и своята.

Отиде в банята и отвори шкафчето под мивката, вадейки малката аптечка от там. Върна се при другото момче и му посочи леглото.

- Седни.

- Мога да се оправя и сам - възрази Ронджун.

- Седни - повтори Джено.

Ниското момче направи гримаса, но въпреки това седна на леглото.

Джено го последва и сложи аптечката в скута си, отваряйки я. Извади някои неща и я остави настрани.

Напои малко памук със спирт и хвана ръката му, вдигайки я към себе си. Допря памука до раната и Ронджун изохка.

- Щипе.

- Потърпи.

Ронджун се загледа в лицето му. Другото момче изглеждаше толкова съсредоточено в работата си, сякаш нищо друго нямаше значение. По някаква причина сърцето му затуптя малко по-бързо от нормалното и той побърза да отмести поглед.

- Винаги се грижиш за мен - отбеляза Ронджун.

След като Джено почисти раната му, сложи голяма лепенка и я уви с малко марля за по-стегнато.

- Ти си най-добрия ми приятел - усмихна се леко той. - Нормално е да го правя.

- Наистина ли ще кажеш на вашите за днес? - тонът на Ронджун премина на сериозен.

Джено върна нещата в аптечката, но извади още нещо.

- Нека не говорим за това - Джено се изправи и коленичи пред него, изненадвайки го.

- Какво правиш?

- Кракът също те боли - каза простичко той.

Чернокосият вдигна крачола на дънките му и събу чорапа му, оставяйки го настрани.

- Виж, не е нужно да... - Ронджун се размърда.

- Стой мирен.

Ронджун застина. Защо той правеше това? Защо беше чак толкова загрижен? Дали просто не се чувстваше виновен за думите си от по-рано?

Джено докосна глезена му съвсем леко.

- Тук ли?

Ронджун кимна, присвивайки очи.

Чернокосия намаза подутото място с мазило, сетне го уви здраво с бинт.

- Готово.

Той затвори аптечката и в този момент вратата на стаята се отвори и майката на Ронджун се показа.

- Здравейте, момчета.

°°°°°°

Теории?

Някой?

Или още е рано за такива? 😂

MHYUCKBOI

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Beast and boysWhere stories live. Discover now