Beast and boys

Глава 43

На другия ден Джено се събуди рано, решен да довърши тази работа с дневниците.

Щом изчете всичко, вече отиваше обяд и той се протегна, ставайки от леглото.

Слезе долу, за да хапне нещо набързо, а след това се върна в стаята си. Преоблече се и сложи дневниците в раницата си, имайки намерение да отиде у Ронджун и заедно да обсъдят нещата.

- Излизам! - извика той, докато беше пред входната врата.

- Добре, пази се - отговори майка му.

Джено напълно бе забравил за обещанието, което беше дал на другото момче предната вечер и с усмивка на лице вървеше към дома на Ронджун.

***

Йе Сънг отвори вратата, когато той позвъни.

- Джено! - възкликна тя.

Момчето се изненада да я види, но кимна.

- Здравей. Може ли да вляза? - усмихна се той.

Явно Йе Сънг осъзна, че го бе зяпнала, затова побърза да се отмести от прага.

- Разбира се.

Джено се почувства леко неловко, но влезе и се огледа.

- Сама ли си? - попита, когато не видя обувките на Ронджун в коридора.

- Да. Леля и Ронджун отидоха да пазаруват, а чичо е на работа.

- Разбирам. Ще изчакам Ронджун в стаята му - каза той и понечи да се качи по стълбите.

- Почакай - спря го тя. - Може да го изчакаш в кухнята. Ще ти е скучно сам горе.

- Няма проблем - Джено поклати глава и се качи.

Какво й ставаше? Той прекарваше повече време в тази къща от нея, имаше право да е тук.

Остави раницата си на леглото на Ронджун и обходи стаята с очи. Разочарова се, когато разбра, че Ронджун го няма, но въпреки това нямаше нищо против да изчака.

Би стоял цял ден заради него. Усмихна се неволно при мисълта за дребното момче и седна на леглото, минавайки с ръка по възглавницата му. Бяха се разделили едва снощи и не го бе виждал само няколко часа, но вече му липсваше безумно много. Искаше да зарови нос във възглавницата му и да вдъхне от аромата му, но отварянето на вратата му попречи.

- Хей - обади се Йе Сънг. - Чудех се дали искаш нещо за пиене?

- Не, благодаря - отказа той.