Глава 6

720 98 14
                                    

Лятното слънце съвсем заличи следите от дъжда. Малко по малко влагата се махна, локвите изчезнаха и всичко си беше както преди. Въздухът сякаш бе станал по-свеж от преди.

Джено чакаше приятеля си на предната веранда на къщата, седнал на стъпалата. Ровеше си в телефона, докато накрая не видя познатата фигура на Ронджун.

Дребното момче буквално тичаше към него и Джено се изправи, за да го посрещне.

- Готов ли си? - попита задъхано, но усмихнато Ронджун.

- Да. Какво каза на вашите?

- Че отиваме на разходка. Ами ти?

- Аз също. Какво носиш? - Джено посочи към раницата на гърба му.

- Основно храна. Ти нищо ли няма да вземеш?

- Мислех, че само ще отидем и ще се върнем - сви рамене той.

Ронджун го изгеда многозначително.

- Влез и си вземи най-необходимото. Ще те чакам тук.

Джено се взира в него няколко мига.

- Какво ме зяпаш? - Ронджун го ритна в пищяла. - Тръгвай!

Джено изсумтя под нос, но влезе обратно в къщата. Качи се в стаята си и взе голямата си раница, която ползваше предимно за багаж. Грабна един суичър, макар че навън беше топло. Имаше чувството, че ще му потрябва. Сложи също едно шише с вода, слушалките си и едно късо въже.

- За какво ми е всъщност всичко това? - запита се той. Ръцете му сякаш действаха инстинктивно.

Пъхна в раницата и чифт резервни маратонки и я метна на гърба си.

- С Ронджун ли излизаш? - попита майка му, която беше в края на стълбите.

- Да. Ще се мотаем наоколо - каза той и я целуна по бузата, сетне тръгна към вратата. - Ще се видим довечера.

- Не закъснявай - подвикна след него.

- Добре - Джено излезе и затвори вратата след себе си. - Готово. Сега доволен ли си?

Ронджун беше седнал на стълбите на предната веранда и обърна глава към него.

- Браво, партньоре - той се изправи и вдигна палец нагоре. - Тръгваме ли?

- Ти иначе няма да млъкнеш - Джено го побутна и дребното момче се засмя, тръгвайки напред.

Огледаха се, да не би някой познат да ги види, след това поеха към полето, в чийто край беше гората. Бяха минавали по този път много пъти, но сега беше някак различно. Сякаш щеше да се случи нещо. Това чувство не се хареса на Джено.

Beast and boysWhere stories live. Discover now