Beast and boys

Глава 41

Няколко дни по-късно родителите на Джено се върнаха и всичко си беше както преди.

- Ще излизаш ли? - попита майка му, докато той си обуваше кецовете в коридора.

- Да. С Ронджун ще ходим на пикник - усмихна се Джено.

- Чудесно - отвърна жената. - За всеки случай си вземи чадър, тъй като времето е непредвидимо.

- Спокойно, мамо, ще се оправим - успокои я той и я целуна по бузата преди да излезе. - Тръгвам!

- Пази се! - извика жената след него.

Момчето кимна и заключи вратата отвън, минавайки по пътеката към входната врата в предния двор.

Пое по улицата към дома на Ронджун, гледайки нагоре в небето. Времето беше страхотно днес и нищо не можеше да развали настроението му.

Беше адски щастлив напоследък. С Ронджун бяха непрекъснато заедно и той никога не си бе представял нещо по-прекрасно. Не знаеше дали официално бяха във връзка, но определено имаше намерение да се увери в това точно днес.

Широка усмивка се появи на лицето му, когато си помисли за дребното момче и едва не пропусна къщата му.

Позвъни на вратата и майката на Ронджун отвори.

- Джено-я - възкликна тя. - Изглеждаш чудесно днес.

Той й се усмихна срамежливо.

- Благодаря - отговори и опита да погледне над рамото й. - Ронджун готов ли е?

- Сякаш излизате на среща - засмя се тя и се отдръпна, за да го допусне вътре. - Влизай.

Момчето видимо се смути от думите й, но се помъчи да не го показва.

- Впрочем, братовчедката на Ронджун е тук. Нали знаеш Йе Сънг? Ще остане за уикенда, тъй като й доскучало в града.

- Разбирам.

Разбира се, че я помнеше. Последно я бе видял преди... шест години? Тогава бяха още малки и тя носеше черната си права коса на две раздърпани опашки, имаше кръгли очила и шини на зъбите, с една дума - обикновена загубенячка, която никой не харесва. Джено се бе постарал да забрави думите й, че когато порастнат, ще се омъжи за него, тъй като бил любовта на живота й. Беше му интересно да я види сега, след толкова много време.

Джено влезе в кухнята, очаквайки да види Ронджун, но вместо него завари високо момиче, което бе застанало срещу хладилника.