Глава 27

594 90 8
                                    

Джено се бе обадил на родителите си, за да им каже, че ще остане да спи у Ронджун. Те нямаха нищо против и сега чернокосия седеше в леглото на Ронджун, който се бе настанил между краката му, и го прегръщаше в гръб. Джено се бе подпрял на стената и милваше косата му нежно, а Ронджун бе сложил главата си на гърдите му, затворил очи.

- Съжалявам, че не ти казах - проговори той след известно време в тишина.

- Все още съм ти ядосан - отвърна Джено, но в тона му си личеше, че не е така. - Наистина ли ще заминеш?

- Не знам, Джено.

Ронджун хвана една от ръцете му и се заигра с пръстите му.

- Защо се записа в този конкурс изобщо?

- Исках да видя какво мога и дали ще се справя. Нещо като да предизвикаш себе си.

- Но защо? Какво не ти харесва тук?

- Не че не ми харесва, Джено. Просто... Искам да рисувам. Това е мечтата ми.

- Но защо трябва да е далеч от тук? Далеч от мен?

Ронджун се усмихна сухо.

- Тук мога да рисувам колкото си искам, да, но нямам бъдеще. Кой изобщо ще ме забележи тук?

- Аз.

Ронджун се засмя и се извърна към него.

- Глупчо.

Джено му се усмихна сладко в отговор и погали лицето му.

- Странно е, знаеш ли? - той отново подпря глава на гърдите му.

- Кое?

- Да седим по този начин. Познаваме се от толкова години, а сега те чувствам по-близък от всякога.

- Защо го намираш за странно?

- Не знам. В същото време ми харесва. Обаче...

- Какво? - попита Джено, когато той не продължи.

- Видях този момент в съня си.

- Как така?

- Ами - той го погледна, - начинът, по който сме сега. Видях го в един от сънищата си. Не мислех, че е чак толкова важно, но...

Джено наведе леко глава и докосна нежно устните му със своите.

- Кога разбра, че ме харесваш? - полюбопитства Ронджун.

- Не съм сигурен. Може би, докато бяхме в къщата.

- Така ли? Аз също.

Beast and boysTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang