Beast and boys

Глава 22

Щом двамата влязоха в къщата, Ронджун му помогна да стигне до дивана, след това се върна и заключи вратата, бутайки шкафа за обувки в коридора пред нея. За всеки случай.

Отиде отново при Джено, който едва седеше буден.

- Джено - той плесна леко лицето му. - Джено, погледни ме. Не заспивай, чуваш ли?

Чернокосия го погледна и кимна бавно.

- Много ми се спи - каза той.

- Няма да заспиваш. Гледай мен, окей?

Ронджун беше облечен със суичъра му и се наложи да запретне ръкавите доста нагоре, тъй като му бяха широки.

- Кървиш - затаи дъх той. За момент се уплаши, че Джено може да умре. И то по негова вина.

Ръцете му трепереха и той едва успяваше да ги контролира.

Чернокосия впрегна сили и повдигна ръце, хващайки неговите.

- Успокой се - почти прошепна той, виждайки колко изплашен беше.

- Н-но...

- Ронджун, успокой се.

Дребното момче кимна и дръпна ръцете си.

Приближи се към него и хвана края на тениската му, събличайки я внимателно.

- Господи! - възкликна той.

От лявата страна на тялото си, точно до стомаха, Джено имаше огромна рана. Месото беше буквално разкъсано и кървеше обилно.

- Стегни се - нареди му Джено, а сълзите капеха по лицето на Ронджун. - Ронджун, опомни се, моля те.

Джено се размърда и стисна очи при болката.

- К-какво да пра-правя? - заекна той. В този момент се мразеше колко е слаб.

Мамка му. Не можеше да направи нищо! Идеята да дойдат тук беше негова, а дори не можеше да помогне на най-добрия си приятел, по дяволите!

- Намери аптечка или нещо - каза Джено през зъби.

Ронджун кимна и хукна. Първо отиде към банята на първия етаж, но не откри аптечка. Качи се горе на бегом и почти се зарадва, когато там намери нужното.

Слезе бързо и едва не се спъна по пътя.

- Намерих - каза задъхано той, но не получи отговор. - Джено?

Изпадна в паника. Очите на Джено бяха затворени. Ами ако се беше забавил прекалено много?!