Beast and boys

Глава 23

Джено бавно отвори очи. Обстановката му се стори позната, но в първия момент не можа да асимилира случващото се.

С периферното си зрение видя как вратата се отвори, но не намери сили да обърне глава натам.

- Джено? - той позна гласа на Ронджун. - Буден ли си?

Ронджун се надвеси над него и го погледна загрижено.

Чернокосия кимна леко и сякаш другото момче си отдъхна. Чувстваше се адски изтощен по някаква причина.

Клепачите му отново натежаха и той затвори очи, все още чувайки как Ронджун го вика.

- Прекалено си шумен - каза тихо Джено. Гласът му беше сънен и дрезгав, а гърлото му дращеше.

- Глупак, знаеш ли как ме изплаши? - намръщи се Ронджун.

Джено го погледна и устните му се извиха в лека усмивка.

Спомените от случилото се малко по малко нахлуха в главата му и той се изправи рязко, проверявайки раната си. Щом надигна блузата, която очевидно не беше негова, кожата там си бе напълно нормална.

Той вдигна глава, но веднага съжали за това, тъй като лицето на Ронджун беше много близо до неговото.

Приятелят му го гледаше с широко отворени очи и изглеждаше изненадан. След това се дръпна и се прокашля нервно, а Джено сведе поглед.

- Какво стана? - попита чернокосия, макар че не беше сигурен дали иска да знае.

- Ами - проточи Ронджун и хвана ръцете си зад гърба. - И аз не знам точно. Но се радвам, че си жив.

Джено му хвърли ироничен поглед.

- То оставаше и да не се радваш - врътна очи той.

Ронджун въздъхна.

- Добре. Може би заслужавам сарказма ти, след като едва не...

- Нека не говорим за това - отсече Джено.

- Но нали искаше да знаеш какво е...

Чернокосия отново се отпусна назад в леглото, с което го накара да замълчи.

- Къде съм? - попита той след малко, слагайки ръка на очите си.

- В дома на Донгхюк.

- Донгхюк ли? - той го погледна. - Защо сме тук?

- Предполагам, не очакваше, че с онази кървяща рана ще те прибера у дома... Знаеш как би реагирала майка ти, ако види това.