Beast and boys

Глава 36

Ронджун бе задрямал за момент, но щом се събуди, видя, че Джено бе все още тук.

Изправи се и отметна завивката от себе си, поглеждайки към прозореца.

- Джено - повика го той.

Другото момче седеше на стола до бюрото му и гледаше в телефона си, но щом го чу, веднага стана и се приближи.

- Колко е часа? - попита сънено Ронджун.

- Отива десет.

Дребното момче се изненада, че бе спало толкова дълго.

- Става късно, защо си още тук?

- Ще остана тази нощ - той седна на леглото до него и хвана ръката му.

- Не, по-добре се прибери - Ронджун поклати глава и издърпа ръката си от неговата.

- Ще остана - настоя Джено и отново го хвана, изненадвайки го.

- Нямаш ли дневници, които да четеш? - заяде се Ронджун.

- Ти си много по-важен от някакви дневници, Ронджун - отвърна чернокосия без капка колебание.

Ронджун не можа да скрие усмивката си този път и сведе глава.

- Наистина ли? - засрами се той.

- Наистина. Съжалявам, че те пренебрегнах така. - Джено го придърпа към себе си, прегръщайки го. - Знаеш ли колко много се изплаших днес?

- Не - той отвърна на прегръдката и сложи глава на рамото му.

- Сякаш сърцето ми спря за момент - Джено помилва нежно косата му. - Съжалявам още веднъж.

- Стига го повтаря.

Ронджун се отдръпна и обхвана лицето му в малките си шепи, усмихвайки се топло. Скъси разстроението помежду им и го целуна бавно, карайки го да настръхне.

Стомахът на Джено се преобърна и сълзи избиха в очите му, рухвайки.

- Хей, какво има? - Ронджун усети това и го погледна притеснено.

- Не знам какво да направя, Ронджун - Джено наведе глава, а сълзите напуснаха очите му. - Искам да те защитя от... от всичко това.

- Погледни ме.

Джено го направи.

- Ние сме заедно в това. Ще се пазим един друг. Ясно?

Джено кимна, а дребното момче изтри сълзите му.

- Всичко е наред. Нали така ми каза? - той отново се усмихна.

- Да, но...

- Знаеш, колко те обичам, нали? - Ронджун се надигна леко и постави малка целувка на челото му, сетне го погледна и помилва лицето му.

- Аз също много те обичам - Джено хвана една от ръцете му и я целуна, карайки го да се изчерви.

***

Джено се събуди от силна гръмотевица. Свъси вежди и отвори очи, насочвайки ги към прозореца. Небето бе мрачно, пълно с тъмни облаци и обилен дъжд удряше земята.

Отново буря.

Отново щеше да се случи нещо.

Ронджун се размърда до него и се намести по-добре, слагайки глава на рамото му и прегръщайки го през стомаха.

Джено се надигна леко и го зави по-добре, сетне отново легна и го целуна по челото, притискайки го към себе си. Другото момче затегна хватката си около него и отвори бавно очи.

- Добро утро - каза Джено.

Ронджун повдигна глава и го погледна, усмихвайки се сънено.

- Добро утро - отвърна след това.

- Как се чувстваш?

- Щом си тук съм добре - той отпусна главата си на гърдите му, долавяйки сърцебиенето му.

- Мога да свикна с това - засмя се Джено.

- С кое?

- Да се събуждам до теб всяка сутрин.

- Не го ли правиш и без това? - той се сгуши още повече в него.

- Да, но сега е друго.

Отвън отново се чу гърмеж и Ронджун застана нащрек.

- Отново ли има буря? - попита притеснено той и студени тръпки преминаха през тялото му.

- Да. Искаш ли да стана да затворя прозореца?

- Не, аз ще го направя.

Преди да се изправи, Ронджун го дари със сладка целувка, сетне тръгна към прозореца. Затвори го и потри ръце една в друга.

- Бързо идвай - каза Джено и отгъна мястото до себе си.

Ронджун се усмихна и се шмугна при него.

- Хубаво е - въздъхна щастливо той.

- Наистина - Джено уви ръце около тялото му.

Ронджун се чувстваше защитен. Винаги, когато беше с него, сърцето му биеше адски бързо и не можеше да се контролира.

Беше влюбен.

Сляпо влюбен.

°°°°°°°

Само да ви кажа, че утре сигурно няма да качвам, тъй като ще ходя в София на концерта на Ханбюл, юхууу 🎉🎉

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙