3 месеца по-късно
- Хюк, ще се пръсна - проплака Джено.
- Не се пръскай - каза Донгхюк, който го гледаше развеселено.
- Донгхюк, ела и ми помогни с лампичките! - извика майката на Джено и той само изпуфтя, ставайки от мястото си.
През последните месеци всичко вървеше страхотно. Ронджун и Джено се разбираха и постепенно всичко си дойде по местата.
Ронджун след два дни щеше да се върне обратно в града и чернокосия не можеше да отлага повече. Бе си намислил нещо от известно време насам, но все не му стигаше смелост да го направи.
Ако не бяха Хюк и майка му, сигурно още щеше да се колебае.
Тримата цял ден се занимаваха да украсяват двора на къщата на Джено и бе станало наистина красиво. Навсякъде имаше бели цветя и сложиха лампички на някои от дръвчетата. Имаше бели и светло сини балони и Джено внимаваше да не ги настъпва.
- Джено, между другото, забравих да ти кажа нещо - Хечан отново се появи до него, държейки голям кашон.
- Какво има? - попита изнервено той.
- Кучето на един приятел миналата седмица роди, но не знаеше какво да прави с кученцата и затова аз, като добър приятел, реших да взема едното.
- И аз какво да направя? - въздъхна Джено.
- Не ме остави да довърша! - скара му се той и тикна кашона в ръцете му. - Взех го за теб.
Джено се ококори и замига на парцали.
- Какво си направил?! - изкрещя той.
- Не ми викай! Ей сега ще звънна на Ронджун!
- Изобщо не ме заплашвай с Ронджун! - изрепчи му се Джено.
- Всъщност е време Ронджун наистина да дойде - намеси се майка му. - Готови сме с украсата.
Хюк кимна и извади телефона си, набирайки номера на приятеля си и той вдигна почти веднага.
- Ронджуни - провлачи той.
- Какво има? Ще искаш ли нещо?
أنت تقرأ
Beast and boys
الرعبДжено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място. Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
