Глава 7

613 96 16
                                    

Джено беше притеснен. Колкото повече вървяха, толкова по-мрачно ставаше.

- Не ти ли се струва странно? - попита той.

- Кое?

Вече вървяха на едно ниво и Ронджун погледна към него.

- Никога не е било толкова неприветливо тук.

- Може да е заради бурята.

Джено чу шумолене зад гърба си и се обърна рязко. Напрегна зрението си, но не успя да види нищо.

- Какво има? - Ронджун също спря да върви.

- Ронджун, нека си вървим, моля те. Не мисля, че гората ни иска тук точно сега.

- Стига, не бъди женчо - изпуфтя Ронджун.

Обувките на Джено потъваха в калните локви. Тук бурята бе оставила повече поражения.

Не знаеше дали му се струва, но сякаш дърветата бяха по гъсти, а короните им - по-големи.

- Трябва да е някъде тук, но не съм много сигурен - каза Ронджун.

Влизаха все по-навътре и непрекъснато удряха главите си в ниски клони и драскаха ръцете си на бодливите диви храсти.

- Джено, къде смяташ да...

- Внимавай!

Джено изблъска Ронджун от пътеката и заедно паднаха в калта. На метри от тях се забиха остри като стрели клони.

Джено бе затиснал Ронджун под себе си, за да го защити. За момент всичко притихна.

Двете момчета едновременно надигнаха глави и се огледаха.

- Добре ли си? - попита Джено и погледна надолу към него. Ронджун кимна бавно и заедно се изправиха предпазливо. - Какво е това?

Ронджун погледна към ръката си. Бе ожулил лакътя си.

- Просто драскотина - той направи опит да се усмихне.

Земята под тях се разтресе и двамата млъкнаха.

- Джено, какво става? - разтревожи се Ронджун.

- Не знам.

Джено избута дребното момче зад гърба си, гледайки към мрака наоколо.

Усещаше нечие присъствие.

- Има някой тук - чу се да казва.

- Какво?

Някой? Или по-скоро нещо.

Джено не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да защити Ронджун. Мислено проклинаше другото момче, задето толкова бе настоявало да дойдат.

Beast and boysWhere stories live. Discover now