Beast and boys

Глава 37

Джено отново бе заровил нос в дневниците, когато чу някакъв шум от долния етаж.

Затвори тефтера и го остави на леглото, стана и тръгна към вратата.

- Какъв беше този шум? - попита той и се огледа.

Майка му беше във всекидневната и пълнеше един  голям сак с неща.

- Отиваш ли някъде? - учуди се той.

Изглежда жената едва сега го забеляза и вдигна глава.

- Да, скъпи - тя се усмихна слабо. - С баща ти трябва да отидем до града.

- Защо? Да не е станало нещо? - той се приближи и надникна в сака.

- Всъщност да - майка му си пое дъх. - Леля ти Сузи се обади, терминът й е след два дни и ще има нужда от помощ след раждането.

Да. Прочутата леля, която Джено бе виждал точно два пъти. Но пък майка му нямаше как остави сестра си сама в такъв момент.

- Ще си сам за няколко дни, ще се справиш, нали? - тя закопча сака.

- Мамо, не съм дете - намръщи се той.

- Да, така е - съгласи се тя. - Говорих с майката на Ронджун, ако искаш да отидеш у тях, за да не скучаеш, си добре дошъл.

- Ще се оправя и сам, мамо - увери я той. - Прати много поздрави на леля Сузи от мен.

- Разбира се.

Жената хвана лицето му в шепите си и му залепи две звучни целувки по бузите.

- Скъпа, готова ли си? - извика мъжа от кухнята.

- Да, тръгваме.

- Почакай - Джено грабна сака, за да й помогне.

- Благодаря - засмя се тя.

Мъжът излезе от кухнята, носейки ключовете за колата. Разроши косата на Джено и взе сака от ръката му, тръгвайки към колата и отваряйки багажника. Дъждът бе спрял, но съдейки по черните облаци, отново щеше да завали.

- Бъдете внимателни - каза той. Не искаше да показва колко е притеснен.

- Бъди спокоен - майка му го помилва по лицето и го прегърна силно, сетне притича до колата и седна на предната седалка.

- Звъннете, щом стигнете - извика Джено.

- Разбира се - отговори баща му и също влезе в колата, запалвайки двигателя. Свирна веднъж и Джено помаха зад тях, а колата потегли по улицата.