Глава 54

434 87 5
                                    

Ронджун слезе от автобуса и смъкна куфара си, оглеждайки се наоколо. Целият се бе схванал през последните няколко часа път и се протегна, за да се раздвижи. Хвана дръжката на куфара си и тръгна по познатите улици.

Сърцето му биеше лудо, мислейки си как може да срещне Джено точно сега, в този момент.

Телефонът му звънна и той го извади от задния джоб на дънките си, вдигайки.

- Казах, че ще ти се обадя като стигна! - тросна се той.

- Да, но си тук и не ми зъниш! - скара му се Донгхюк.

- Какво? Къде си? - Ронджун се огледа, търсейки приятеля си.

Забеляза рижавата глава на Хечан в началото на улицата и той му махаше енергично.

- Да не си мръднал! - нареди Хюк и затвори, сетне се затича към него. Ронджун едва съумя да пусне куфара си, когато другото момче буквално скочи върху него като коала и го събори на земята.

- И Донгхюк! - изкрещя Ронджун, който беше премазан.

- Липсваше ми, Ронджуни! - проплака той и скри лицето си в гърдите му.

Ронджун се засмя от сърце. Какво топло посрещане.

***

- Ронджуни, Ронджуни, Ронджуни, Рон...

- Какво?! - той го погледна гневно.

През последния час Донгхюк не спираше да го тормози.

- Липсваше ми! - заяви Хечан.

- Добре, разбрах! Ще ме оставиш ли да си разопаковам багажа?! - сопна се Ронджун.

Рижавокосия само изсумтя.

- Станал си по-злобен.

- Не е вярно - нацупи се Ронджун, докато вадеше дрехите си.

Бяха в къщата на по-дребното момче и чакаха обяда.

- Между другото, харесва ми косата ти. Приличаш на бебе пудел - изкоментира Хюк.

- На пудел ли? - възмути се той.

- Да. Малко сладко пуделче. Искам да те гушна.

Донгхюк бе седнал на леглото му с кръстосани крака и протегна ръце напред като същинско бебе.

- Преди не ме обичаше толкова - изсмя се Ронджун.

- Винаги съм те обичал. Обичам и храната на майка ти и мисля, че я чувам как ни вика да ядем.

Beast and boysDonde viven las historias. Descúbrelo ahora