Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
Дъждът не спря. Валя в продължение на няколко дни и ставаше все по-зле. Чакълестите улици вече бяха като реки и беше изключително трудно да се предвижи човек.
Джено настоя да се прибере след първия ден на дъжда, тъй като не искаше да притеснява семейство Хуанг. Ронджун се оказа прав. Този дъжд беше странен. Никой не можеше да иде на работа, следователно нищо наблизо не работеше и запасите от храна скоро щяха да свършат.
Джено седеше на задната веранда и наблюдаваше дъжда. Ронджун му липсваше. Не се бяха виждали от известно време и на Джено му беше адски скучно. Майка му се суетеше около това, какво щяло да стане с реколтата тази година и че всичко било буквално наводнено.
- Няма ли да спре вече? - попита изнервено Джено, влизайки в хола.
Майка му се бе настанила на дивана и прелисти страница от книгата в ръцете си.
- Не знам, но се надявам да е скоро - отговори тя.
- Къде е татко? - той седна на дивана до нея и жената сви крака към гърдите си.
- Облича си дъждобрана. Каза, че ще иде в градината да види какво е положението.
- Дали е добра идея?
- Просто си кажи, че ти е скучно - засмя се жената и го побутна леко.
- Може би малко.
Майка му върна вниманието си върху книгата и той стана, отивайки към стаята си.
Взе телефона си и отвори чата им с Ронджун.
15:05
Jenocutie:
Какво правиш?
EvilHuang:
Нищо
Зяпам досадния дъжд
Ти?
Jenocutie:
И аз
Искаш ли да говорим
EvilHuang:
Ти си по-досаден от дъжда 😒
Jenocutie:
Ти да си мил не можеш ли??
Какво е това отношение 😬😬
EvilHuang:
Много си сладък като се ядосаш 😋
Jenocutie:
Ето
Това е пример да си мил
Браво
EvilHuang:
Искрен съм
Кога ще дойдеш
Jenocutie:
Знаех си, че има някаква причина да ми правиш комплименти
Какво искаш?
EvilHuang:
Искам да
Завърша картината
Jenocutie:
Но ти не я ли завърши вече???
EvilHuang:
Всъщност не съм
Моля те
Наистина е важно за мен
Jenocutie:
Само ако после ми дадеш да я видя
EvilHuang:
Джено...
Jenocutie:
Какво й е толкова специалното, че дори не искаш да ми я покажеш?
EvilHuang:
Забрави
Ще ти пиша после
Чао
Jenocutie:
ЧАКАЙ
КАКВО КАЗАХ
Seen
ЕЙ, ХУАНГ
Не ми сийнвай така мазно
EvilHuang:
Изчезни
Отивам да рисувам
Джено се намръщи срещу екрана. Какво му ставаше? Първо беше необичайно мил, а след това дявола в него се връщаше, тъй като не стана на неговата. Типичен Хуанг.
Джено въздъхна и заключи телефона си, поглеждайки през прозореца.
