Глава 12

575 91 16
                                    

- Здравейте, госпожо Хуанг - поздрави Джено и скри ранената си ръка зад гърба си.

- Какво правите? - жената влезе в стаята. - Ронджун, какво ти е на ръката?

Той инстинктивно се хвана за нея.

- Просто драскотина.

- Къде бяхте? - попита тя. - Видях калните ви обувки долу.

Ронджун погледна към Джено, който имаше намерението да отговори. Дребното момче се напрегна. Не беше сигурен какво щеше да каже приятелят му.

- Мотаехме се наоколо - отвърна накрая той и смъкна очите си към Ронджун. Той мислено си отдъхна.

- Къде се удари така? - тя погледна към сина си разтревожено.

- Спокойно, добре съм - метна с ръка момчето.

- Гонехме се на пътеката, той стъпа на криво, падна и си ожули ръката - намеси се Джено и се усмихна.

- Колко пъти съм ти казвала да внимаваш? - смръщи вежди жената.

- Да, съжалявам, мамо, не съм малък - извъртя очи той.

- Добре, добре. Сигурно сте изморени. Ще ви приготвя нещо за хапване.

- Благодаря - казаха двамата в един глас и майката на Ронджун излезе.

След като останаха сами, Хуанг се изправи и прегърна Джено в гръб.

- Благодаря ти.

- За какво?

- Че не й каза.

Джено хвана ръцете, които бяха сключени на стомаха му и се обърна към него.

- Ти каза, че няма да ми говориш - напомни му той.

- Да, но не смятах, че ще подейства - засмя се Ронджун.

И двамата осъзнаха, че Джено все още държи китките му. Ронджун обаче се отдръпна и се усмихна неловко.

Погледа му се плъзна към ръката на Джено.

- Ти се погрижи за мен, редно е и аз да го направя - каза той.

- М?

- Ръката ти.

Ронджун му направи знак да седне на леглото и отново отвори аптечката. Почисти раната му внимателно, но тя се оказа по-дълбока, отколкото бе смятал.

- Боли ли те? - попита той, присви устни и духна върху раната.

- Да.

Beast and boysWhere stories live. Discover now