Глава 31

590 81 5
                                    

Минаха два дни и Ронджун най-после бе събрал смелост да говори с майка си.

Влезе в кухнята, следван от Джено и прегърна майка си в гръб.

- Хей - поздрави засмяно тя.

- Какво правиш? - той надникна над рамото й.

- Вечерята. Джено-я, майка ти каза, че ще намине по някое време.

Високото момче кимна, макар че му беше любопитно за какво ще си говорят толкова късно.

Не след дълго на звънеца се звънна и майката на Ронджун изми бързо ръцете си.

- Ето я и нея.

Щом останаха сами, двамата се спогледаха.

- Сега какво? - попита тихо Ронджун.

- Не знам.

Двете жени се върнаха заедно в кухнята.

- О, момчета, още ли сте тук? - усмихна се тя и прегърна сина си, сетне и Ронджун.

- Да, мислех след малко да се прибирам - каза Джено.

- Добре. Ще имаш ли нещо против да се приберем заедно? - тя се настани на масата и вдиша дълбоко. - Ухае страхотно.

- Благодаря - отвърна другата жена и тикна тенджерата с месо във фурната.

- Не, мамо, ще те изчакам - каза и Джено.

- Ронджуни, има ли нещо, за което искаш да говорим? - попита майка му. - Мисля, че искаш да ме питаш нещо.

Той облиза устните си нервно и хвърли бърз поглед към майката на Джено.

- Ако ви притеснявам, ще изляза - тя понечи да стане.

- Не е в това въпроса - побърза да я спре Ронджун. - Ох, добре, ще карам направо.

Той седна на масата и Джено го последва като послушно пале.

Ронджун просто не искаше да притеснява и нея, но явно нямаше измъкване.

- Онзи ден случайно попаднах на една статия в интернет за пожар в околността, която тогава е била село - поде той. - Това наистина ли се е случило?

Майка му сякаш се скова за момент.

- Говореше се за този пожар доста дълго - каза тя. - Наистина го е имало и като малка исках да разбера как се е случило, но не постигнах почти нищо.

- Има ли някой, който да попитаме? - обади се Джено.

- Не мисля. Станало е доста отдавна, а и до колкото знам, е нямало оцелели след пожара. Дори най-старите хора не знаят.

Beast and boysजहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें