Глава 32

506 81 9
                                    

Ронджун се въртя в леглото доста дълго. Не можеше да заспи, тъй като все още усешаще устните на Джено върху своите.

Придърпа завивката си до брадичката, докато се усмихваше като идиот. Наистина ли беше толкова влюбен? Толкова безнадеждно влюбен?

Настроението му веднага помръкна, когато си спомни за заминаването и очите му неволно се насочиха към покритата картина.

Разбира се, можеше и да не го изберат. Можеше това притеснение да се окаже излишно, но въпреки това... Ами ако помолеше Джено да дойде с него? Дали би се съгласил?

Ронджун тръсна глава. Нямаше шанс. Той не би напуснал дома си, само за да тръгне с него. По-скоро Ронджун не беше сигурен в това. Той би го последвал навсякъде, но Джено...

Посегна към телефона на шкафчето си, но се спря. Искаше да му се обади, но минаваше два сутринта и той най-вероятно беше заспал. Въпреки това...

След няколко секунди телефонът завибрира и Ронджун се изправи рязко, грабвайки ги от шкафчето.

Видя на екрана името на Джено и се усмихна до уши.

- Ало? - побърза да вдигне той.

- Ронджун, добре ли си?

Джено звучеше задъхан, сякаш бе тичал до сега.

- Да. Защо да не съм?

- Слава богу...

Ронджун се притесни за момент.

- Кошмар ли имаше? - попита след това.

- Да. Извинявай, че ти звъня толкова късно, просто исках да се уверя, че си добре.

Ронджун инстинктивно поклати глава, макар че той не можеше да го види.

- Няма проблем. И без това бях буден.

- И ти ли имаше кошмари?

- Не. Просто не можех да заспя.

- Защо?

- Заради теб, глупако - засмя се Ронджун.

- Не ме плаши така - той го чу как се усмихна от другата страна. - Искаш ли да дойда?

- Искам, но не го прави. Какво ще обясняваме после?

- Все ми е тая, само ми кажи и ще го направя.

Бузите на Ронджун почервеняха.

- Ти си се побъркал.

- И аз мисля, че не съм с всичкия си и вината е твоя.

- Моля?! Защо да е моя? - възмути се Ронджун.

- Кажи ми дали искаш да дойда.

- Казах ти, че искам, но за сега ми е достатъчно да чуя гласа ти.

- Как изобщо можеш да се сдържаш? На мен ми иде веднага да дотичам при теб, а ти...

Ронджун се засмя тихо.

- Стига. Заспивай - каза той.

- Май няма да мога да заспя пак.

- Спокойно. Представи си, че съм до теб.

Ронджун се премести леко нагоре и подпря гръб на стената, затваряйки очи. Опита да си представи същото.

- И после какво? - попита Джено.

- Представи си, че те прегръщам успокоително, а ти заспиваш в ръцете ми.

- Мамка му, Ронджун, наистина ли не може да дойда?

- Къде ще ходиш по това време? - смъмри го той. - Стой си на задника.

- Както кажеш, скъпи.

Сърцето на Ронджун заби лудо в гърдите му, но се постара да запази контрол над себе си.

- Ронджун? Там ли си? 

- Да, аз... Трябва да затварям - каза бързо той и не му даде шанс да отговори, а направо затвори телефона.

Дишането му се зачести и той не знаеше какво се случва с него.

Мамка му.

Бързо остави телефона обратно на шкафчето и се върна в легнала позиция. Определено нямаше да може да заспи.

°°°°°°°

Съжалявам, ако това, че ъпдейтвам веднъж дневно не ви харесва.

Между другото, някой ще ходи ли на концерта на Ханбьол следващата седмица?

(Нямам нет за гифче)


🌙🌙🌙🌙🌙🌙

Beast and boysWhere stories live. Discover now