Глава 1

976 111 18
                                    

Седем години по-късно

- Джено, стой мирно, по дяволите! - развика се светлокосото момче зад статива.

- Колко пъти да ти кажа да не ругаеш? - смръщи вежди Джено. - А и защо непрекъснато ме използваш за свой модел? 

Ниското момче извъртя очи с досада и изпуфтя.

- Първо: ти си най-красивото момче тук и второ: никой друг не иска - сви рамене то.

- Ронджун, ако не приключиш скоро ще закъснея за вечеря - каза изнервено Джено.

Ронджун бе най-добрият му приятел. Веднага след като се преместиха на това райско, странно тогава за Джено, място, двамата се запознаха и се сприятелиха бързо. Харесваше му факта, че двамата бяха напълно различни. Ронджун беше отракан и устат, не си мереше думите и понякога това се струваше грубо на другите, но Джено знаеше, че той просто беше честен и казваше това, което мисли без да се двоуми. Ронджун беше с глава по-нисък от него и по-дребен на телосложение, но въпреки това характера му беше един на милион.

Джено хареса в него това, че винаги отстояваше това, в което вярва и се бори за това, което иска, без да го чака на готово. Още от десетгодишен, Ронджун беше такъв и сега, дори на седемнадесет, той не се промени. Ходеха заедно в близкото училище, в което нямаше чак такива навалици от ученици и се справяха добре.

Всъщност, когато дойде тук, Ронджун бе единственото дете на неговата възраст и двамата си допаднаха. Първоначално Джено се боеше от него, тъй като малкото хлапе скачаше на бой на всички, дори на по-големите деца. Джено винаги му се бе възхищавал за смелостта, защото самият той рядко би се впуснал в спор или схватка.

- Тогава ще вечеряш у нас - изхленчи Ронджун и върна погледа си на платното.

Може би Ронджун беше толкова емоционален, защото бе човек на изкуството. От малък таланта му си личеше и той рисуваше навсякъде, без значение къде се намира. Сега, пораснал пред очите му, Ронджун рисуваше картини и се стараеше. Често ходеше с баща си до града, за да купува материали. Беше наистина надарен.

- Предпочитам вкъщи - отвърна Джено.

- Спри да бъдеш толкова негативен и стой мирно - скара му се Ронджун. - Почти съм готов.

Джено стоеше на тъпия стол от вече четири часа. Ронджун нито веднъж не му даде да погледне и всеки път, щом изявеше желание, го гледаше лошо.

Beast and boysWhere stories live. Discover now