I need u

-2-

Седя в кухнята заедно със сестра ми . Освободих готвачката и затова мога да готвя на спокойствие . Последната ми вечер с Джени преди да замине и след това да се видим на 30 август . Не знам как ще издържа без нея ...

- Сис да се пазиш и ми пиши не ме забравяй ,нали ? - питах с тъжна усмивка и готова да ревна, ето защо не отидох на тъпия клуб .

- Лис няма да те забравя , ще ти пиша всяка вечер и спокойно ще се пазя . Понякога се държиш все едно си ми майка - каза весело тя 

- Да знам 

- Сис отиди в клуба , може да намериш приятели . Аз скоро ще лягам да спя , утре много роно ще ставам и обещай да не ревеш .

- Първо не мисля ,че е редно да ходя , второ няма да плача , обещавам ! 

- Така те искам , а сега да ти изберем рокля . 

- Джени няма да сложа рокля ! 

- Добре дрехи , хубави дрехи , понакога се обличаш като монохиня ,питай Те .

- Не обичам да показвам сочна плът на вампирите в училище , знаеш какво стана веднъж...- отвърнах на сестра ми 

- Добре до някъде си права , но това е минало , тук е различно . 

Отидохме в стаята ми и влязохме в гардеробната избрахме къси светло сини панталони с висока талия и бял потник пъхнат в панталонките , черни сандали . Сложих си обеци и пръстени . Така ми се искам да карам кола,но вместо това викам шофьора ми  . В Ел Ей щях да запаля газарската си количка , която толкова обичах и да отпраша към някоя затворена улица в бедните квартали и да си карам бързо , за въртя гуми . Това правех щом съм много ядосана .  Прегръщам сестра ми , а тя ми подава телефона , ученическата карта и кредитната карта . 

Мисля , че съм закъсняла отварям вратата и намирам типична парти обстановка . Мръсотия във всякакъв смисъл , шум , миризма на алкохол , всички викат , скачат , някой се целуват , други се натискат . Приглушени светлини , прожектори . Един бял прожектол ме осветява ,за да може всички да разберат , че новачката е дошла на грандиозното парти . Дано не дойде полиция , тогава ще стане много лошо . Чонгкук се появява от някъде за да разбере кой е новодошлия , всички погледи са впити в мен включително и неговия . Става ми неудобно , това да дойда беше ужасна идея . Кук се приближава до мен , ооо не . 

- И кой ми виждат очите , дойде да чуеш как пея нали ? 

- Чонгкук света не се върти около теб . Съжалявам . - какво беше това пиян ли е или какво , не може ли да идвам за своето забавление и кеф ?

- Дано алкохола те размекне - каза той ,смеейки се 

- Дано изтрезнееш скоро защото няма да те търпя . - чудя се от кога си отварям устата и казвам това което мисля , от тази вечер ще е 

Отивам на бара и си поръчкам коктейл с мента и някакви безалкохолни към него , плащам го и сядам в най - забутаното сепаре . Какво ще правя ? Ще наблюдавам другите как се излагат . Обичам да наблюдавам хората , интересно ми е как реагират в дадени моменти . Вкусвам напитката си , която се оказва по гадна от очакваното . Явно няма да се напивам ... 

Изведнъж тишината, която е настъпила ме изкарва от мислите ми . Време е за кареокито , дали ? 

Познах ! 

Чонгкук се качва на малката сцена , хваща микрофона , дава знак на диджея и щом музиката зазвучава започва да пее . Гласа му оттеква в ушите ми , ужасто е талантлив! На всичо отгоре има страхотен вкус за музика , пее една от любимите ми песни 2u на Бийбър . След изпълнението му минават още няколко човека , които да си призная бяха доста зле . Господин усмивка сяда до мен :

- Защо не им покажеш какво можеш ?- пита тихо и спокойно той 

- НИКОГА НЕ ПЕЯ ПРЕД ХОРА !ВСЕ ОЩЕ СЕ ЧУДЯ КАК ПЯХ С ТЕБ НА НОВА ГОДИНА . - казах учудено - просто много ме е срам - казах тихо , но достатъчно, за да ме чуе . 

- Ще съм стеб , в дует , искаш ли ? - пита той 

- Ами не знам , страх ме е , а дори не знам от какво ... 

-Недей , а и виж извинявай за по рано , чак след 2 часа реших да изтрезнея , хахах - рече той и нервно се изсмя 

Изпих тъпото питие на екс , той стана и ми подаде ръка . Поех я и се запътихме към сцената .