I need u

=8=

Гледна точка на Алиса 

Събудих се , но до мен не беше Куки . Зашарих поглед по стаята , но той не беше там . Станах , реших да го потърся . Сигурно е отишал до стола да хапне или да се разходи по коридора . Но колкото и да се лутах в празното пространство нямаше и следа от него . Върнах се в стаята ми и сварих докторите там . 

- Тук сте Алиса . Къде бяхте , не е добре така да изчезвате . 

- Извинете , търсих един приятел . 

- Момочето , което остана в стаята преди да заспите ли ? - попита сестрата 

- Да , но предполагам си е тръгнал . 

- Да - отвърна тя 

- Ясно , защо сте тук , има ли ми нещо ? - питах 

- Трябва да ви вземем кръв за повторни изследвания , за да сме сигурни, че сте добре . Също така доктора има въпроси към вас . 

Кимнах и подадох ръката си , за да може да вземат нужната проба . Лекаря ме пита как се чувствам и обясни , че слабостта идва от лекарството което са ми дали с цел да си почина . Пита за родителите ми , каза , че са дошли само да платят таксата и оправят документите . Баща ми е дошъл да ме види . Видял е че спа и си е заминал . Ще ме изпишат утре сутрин и ще трябва веднъж седмично да идвам за изследвания . След това отидох да ям и пак се върнах в стаята , помолих за два листа и химикал . Реших да пиша . 

Бели стени 

в мълчание потънали .

Чисти мечти 

в ума ми заровени. 

Топли сълзи 

от очите отронени .

И боли , и боли 

всичко е само лъжи неразбулени . 

Обичам да пиша , успокоява ме , кара ме да спра да мисля за всичко лошо . Точно както четенето . Днес не ми се получи много добре стихчето ама ще го редактирам някой друг ден . И като споменах книги , грабнах телефона и започнах да чета онлайн версията на книгата която сега чета . Да имам я на хартиен и виртуален вариант . Почти всички книги ги притежавам така . 

Не след дълго заспах . 

Събудих се . Погледнах телефона и видях , че е 8 сутринта . Станах , отидох в банята , измих си лицето , посетих стола и закусах сандвич и чай . Върнах се измих си зъбите . Сложих си дрехите . Все обикновенни неща . 

Щом излязах от болницата вдишах дълбоко . Запътих се към вкъщи . 

Щом влязах в имението всички помощнички започнаха да ме питат как съм , искам ли нещо . Аз им рекох ,че искам да сготвим заедно , а те се усмихнаха и се запътихме в кухнята . Пяхме , говорихме . Смятам ,че дори и да работят за нас ще  е чудесно ако се държа поне аз мило с тях . Истината е , че се правя все едно нищо не ме тързае . Да може би изглежда така , но всъщност не мога да спра да мисля за Техьонг , Чонгкук и Джени .

Тя ми писа ,че е пристигнала и че е уникално там . Реших да пиша и на тримата . 

До Джени 

~Сигурно си разбрала , че бях в болница . Спокойно вече съм вкъщи и съм добре . Имам нов приятел , мисля ... Дано си изкарваш прекрасно , не забравяй да се забавляваш и от мое име ! Обичам те и вече ми липсваш сис . 

До Чонгкук 

~ Хей . Много гадно се изниза вчера . Знам защо го направи . Разбирам . 

До Техьонг 

~Тук съм жива и здрава на крака , е вече не защото се въргалям в леглото и ме мързи да стнана . У нас съм . Хайде да се видим . Не искам да съм сама . Ако не си зает де . 

Пооспамих малко и сега е време да се оправям . Станах изрбах си дрехи . Къси дънки и една широка тениска , взех си раничката , обух си Converse и излязах . Нямах крайна дестинация , просто разходка . Надух музиката в ушите си и вървях . Без посоки , без правила от сорта " ходи изправена " , " не си тананикай докато ходиш " ," излъчвай увереност "  . Просто аз , музиката , времето , пътя и свободата . Така се бях отпласнала, че се изгубих . Чудесно сега нямам идея къде съм . Огледах се наоколо и тогава усетих как две ръце покриват очите ми .