I need u

35

Казват думите са по силни от всичко . Думите раняват и лекуват . Да, не го отричам . Но действията ? Какво за тях ? Може да говориш цял живот , но да не направиш нищо съществено . Нищо, което да подплати изреченото .  Всичко се превръща в лъжа . Макар и несъзнателно , дори и да не си искал да лъжеш . Обещанията в разруха . Спомените се въртят в главата ти и живееш с тях , отказвайки да приемеш реалността . До последно вярваш на изреченото , но щом то се превърне в лъжа , което значи , че е късно за всякакви действия , си разбит . Като стъкло , тънко и лесно за счупване. Но да не забравяме ,че веднъж разбито става и опасно . Остро и готова да реже . Нищо счупено не остава тъпо и безопасно .  Точно както ме счупиха за втори път  . Точно когато не ме спасиха , дори и да искаха .Точно тогава всичко се превърна в лъжа . Точно в този ден .  

- Накарай ме да млъкна . - казах на Кук 

- Аз ще те - познат глас се обади 

В същия момент Чонгкук беше на земята . Кръв се пропи в обувките ми . Габриел ... той .. какво му направи ? Господи . Застанах на колене и търсих къде е раната . Точно в гърба . Притиснах силно Горчиви сълзи се сипеха . Звъннах моментално на спешна помощ . 

- Кукии ? Моля те любов отговори ми !!!! Моля те !!Моля теееее ? - крещях - Не мога да те изгубя ... не, не мога . Съжалявам , съжалявам . Аз съм виновна ... Мамка му . Отвори очи . Линейката идва . 

Всички се насъбраха . Само гледат кървавата сцена и нещо не правят . Сестри , учители , ученици . Някой дори снимат това ... 

- Хайде , дръж се .. просто се дръж . Нали ? Моля те .. 

Треперех като перце по време на бурен вятър . Момчетата дойдоха , плакаха с мен и се опитаха да помогнат с нещо . Чим си сви в Юнги . Плачеше , а по големия го гушна и започна да го милва . Искам моя Чонгкук също да го направи , но той седи полумъртъв пред мен . Помощта дойде и започнаха да ме дърпат от Куки . Джун ми каза да се качвам в линейката и, че те ще дойдат . Качих се и там започнаха да му оказват нужната помощ докато стигнем болницата . Държах ръката му до последно . Накрая ме отделиха от него . Семейството му пристигна и баща му ме удари, пред всички . Обвини ме . Обинявам се . Мразя се . Трябваше да съм на негово място . Всички от Бтс ме прегърнаха . Заедно и силно . Държахме се заедно и се молихме всичко да е наред . Плакахме . Шуга ме помоли да разкажа всичко . Така и направих . Той  така се ядоса ... Помислих , че ще ме намрази и, че ще ме обвинява и обижда . Но той ме прегърна силно и каза , че Габриел ще си плати . Всички се опитаха да го успокоят , само един успя . Джимин . Целуна го . Сгуши се в него , казвайки