I need u

21

-Съжалявам ,но тя не се е събудила още . Чакаме изследванията да излязат , няма признаци за кома . Дано скоро се събуди , всичко зависи от нея . 

- Благодаря докторе - каза баща и 

Аз седях като попарен , не е честно тя да е така , а ние просто да седим .Не е честно да не мога да я видя , чуя .. не е честно да не мога да и кажа всичко . Имаме много да си говорим ! Мога да принудя техните или Техьонг да ми кажат всичко, което искам да знам , но желая да го чуя от нея . Искам тя да ми го каже в очите .  Родителите и влязоха да я видят и аз искам , но не може . 

Аз съм виновен , а дори не мога да се опитам да поправя нещо . Писах на Джимин , само го видя . Да ми беше отговорил ... трябва ми сега . И като заговорих за Чим го виждам да бяга към мен наред с Техьонг . 

- Как е ? Чонгкук кажи ми ! Какво и направи , а? Ти си виновен ! Ти и само ти ! Знаеш ли какво и беше ? А? Какво ме зяпаш ? Само да и стане нещо лошо , ще те убия ! - викаше Те 

- Куки - каза с насълзени очи Чим , дойде и ме прегърна - Как е тя ? Ще се оправи нали ? Ами ти как си , познавам те ?!- продължаваше и подсмърчаше на гърдите ми малчото  

- Тя е в бесъзнание ... - рекох тихо - не може да я видите , само родителите пускат .-сведох глава докато говорих 

Всички седнахме на пейката пред стаята . Седяхме и мълчахме . За момент затворих очи и я видях в тъмнината . Усмихваше се , танцуваше . Приличаше на ангел с тази бяла рокля . Дълга до земята , ефирна дреха . Кожата и блестеше . Тя се открояваше от всичко там . Тя се откроява от всичко тук . Майка и излезе бурно през вратата . Беше ядосана , всички се чудихме какво е станало . След 1 час тя се върна с тетрадка в ръце . 

- Дневника и . - рече Те 

- Какво има в него ? - питах 

- Всичкол което и тежи . Там пише всяка болка, която изпитва . Не е типичен дневник . Изразява мъката си чрез цитати , стихотворения , песни .. всичко, което и тежи го влага в думи под тези форми . 

- Ама ти чел ли си го ? - пита Чим 

- Не естествено , като я питах за какво и е и тя просто ми обясни . Обаче .... ооо не , не , не , не . Майка и не трябва да го чете , за нищо на света ! Момчета 

- Защо не ? - питах 

- Дневник е човече , всичко, което не бива майка и да знае е там !!! Не трябва да го чете , така ще разбере ,че сте били близки ...

- Майната му , важното е Лис да се оправи . 

- Да, но като се оправи ще си има проблеми с майка и ! 

- Охх , добре отивам да я разсея , а вие ще го вземете . 

Станахме всички , не ми е до номера сега , но щом е за Алиса ще го направя . 

- Госпожо , не изглеждате добре елате до стола да хапнем и пием нещо . Ако вие не сте добре как очаквате тя да се оправи . Оставете книгата и елате с мен . - казах и 

- Не - отсече 

Ще е по -трудно от колкото очаквах . 

- Хайде и мъжа ви ще се притесни . Достатъчно му е , че има тревоги с дъщеря ви и работата . 

- Няма да се откажеш , нали ? Айде идвам за две минути само . 

Тръгнахме към столовата , а тя си остави тетрадката в чантата . 

След малко се върнахме . Бяхме пили кафе .Отидох при момчетата , а те държаха дневника . 

- Дай да го видя . - казах на Чим 

- Ето 

Отворих го , не няма да чета . Всичко е на английски и без това , няма да схвана много . Докато не падна един лист , взех го и несъзнателно започнах да го чета ... 

Изгубих те 

и във нас си е вината .

Щом видях те такъв 

нарани ми душата . 

Нима не разбра ,че те обичам 

и че само си отричам . 

Залъгвам се отново и отново, 

моля те чуй мойто слово . 

Крещя с очи целувай 

викам на страха си „ Не будувай " . 

Не искам да ме е страх , но е така 

искам само в тебе да се свра . 

Спри чувстата сега ,

като нож пронизват ме в гърба .

Джимин ме видя и взе листа от ръцете ми , започна да чете .  Стоях като гръмнат . Нима и тя има чувства към мен ? 

- Знаех си !!! - извика Джимин - Честитооо 

- Ти в ред ли си ? Кво честито , тя е на болнично легло ...

- Да ,но ще се оправи ! 

- Ах Джимин 

- Вие не сте добре . Казах ви да не четете . Да не говоря на стената .?Това е все едно да се ровите в главата и . Идиоти ! Дайте ми я ! - ядосано каза Те 

Здрасти !

Ето я новата глава ! Дано книгата ви харесва . Стихотворението съм го писала аз , така че ако искате да го ползвате някъде , ще ви помоля да ми пишете ,за да знам ! 

Прегръдки