Няма начин да ме харесва , ние не се познаваме добре .
Бях потънала в мисли , когато се върнах на земята Кук ми махаше с ръце .
- Тук съм - казах
- Къде се отнесе ? Не ми отговори на въпроса , а сега и втори ти зададох .
- Не ти отговорих , защото нямам отговор . А за това къде се отнесох ... Не знам , замислих се за нещо .
- Как нямаш отговор ? Да или не . Лесно е .
- Да речем , че имаш и какво от това ? Какво ще стане тогава ?
- Не искам предположения .
- Виж не се познаваме , за да кажа да или не . И не мисли ,че само ти имаш въпроси . Повярвай ми ПЪЛНА СЪМ С ТЯХ !
- Добре давай
- Оооо ок . Защо ме пита ?
- Кое ?
- Чонгкук не се прави на пет без десет . Знаеш какво имам предвит !
- Добре де добре . Просто Чим като ме пита и аз се замислих . Не си мисли ...
- Добре . Знаеше ли ,че ще съм на вечерята ?
- Не , видях те през прозореца на заведението и ми светна . Затова се забавих малко повече .
- Аха добре .
- Много си странна , знаеш ли ?
- Че какво ми има човек като човек .
- Хах
- Всъщност се чудя дали не съм психично болна .
-Защо ?
- Ооо я стига . Знам, че нещо в мен е сбъркано. Ама какво да се прави . Ще си се мразя цял живот .
- Не трябва ли да се приемаш такава каквато си ?
- Не мога . По точно не знам как .
- Гадно .
- Ахам - отвърнах и тогава се усетих че треперя , кога стана толкова студено ?
- Хайде да се връщаме , трепериш . - рече той спокойно
Върнахме се в ресторанта и естествено се правихме ,че не се познаваме . Не след дълго си тръгнахме . Щом влязох в спалнята веднага се изкъпах , махнах грима и замених роклята за удобна пижама . Просто рай . Легнах и проверих телефона си за съобщения , тогава видях ,че Те ми е писал .
-Лиссссссссссссссссс ще се побъркаааааам !
- Като си свободна пиши !!!
![](https://img.wattpad.com/cover/173004791-288-k563341.jpg)
YOU ARE READING
I need u
FanfictionТя, забравила какво е щастие . Той, забравил какво е тъга . Единственото, което им липсва е любовта !