I need u

°•.3.•°

Отидохме на сцената , избрахме песен , изпяхме я , взривихме сцената от енергия , всички крещяха , скачаха , танцуваха , пяха . Уникално ! Трябва да повторим , потретим , и така до безкрай ! Винаги и аз , и той ще го помним ! 

Хахахахах клишето , това очаквахте, нали ? 

Да...ама НЕ . 

Нищо от това не се случи , нищо от тази хубава клиширана случка не стана . 

Изведнъж сърцето ми забърза ритъм , казах си :

- Оооооо не, не сега , просто не сега , хайде дръж се , изчакай след песента ... 

Но кой ли слуша , тялото ми отказа , сърцето ми биеше с триста . Строполих се на земята , не можех да мърдам . Очите ми шареха наоколо . 

Чонгкук .

Той клекна до мен , говореше нещо , хвана раменете ми и ме разтърси . Не ми помогна само допълнително ми се завъртя свят . Дишането ми не смогваше на ритъма на сърцето ми . Чонгкук не спираше да говори нещо . Мисля ,че ми задаваше въпроси .Ушете ми кънтяха . Горещи сълзи се стичаха като малки рекички по бузите ми . Мозъка ми се опитва да асимилира твърде много неща . Дробовете ме болят . Чонгкук не ме остави за секунда , само той забеляза как съм . Спря да говори , а аз с всички сили се опитах да се съвзема . Шума се усили , остра болка в главата ме проряза , свих се на кълбо и си запуших ушите с длани . Той , единствения човек , който беше до мен в този момент е той ,Господин Усмивка , Чонгкук . 

Не знам какво ми стана , не знам какво му стана и на него , но той ме прегърна ! ТОЙ МЕ ПРЕГЪРНА В ТОПЛА , УЮТНА , СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНА ПРЕГРЪДКА . 

А какво направих аз ? Стоях като пън и ревах като героиня от най- драматичната , ревлива драма ( ако тово изобщо има смисъл ...) . Аз съм идиотка ! 

Както и да е , всичко мина . Изправих се , взех си нещата и мълчаливо се запътих към изхода . Той ме спря . 

- Чакай - каза ми - изчакай ме .

Настигна ме . 

- Какво стана , какво беше това забога ? Струполи се на пода от нищото и почна да ревеш, толкова ли се притесни . Не ми казвай, че беше номер  . Слушаш ли ме ? Защо не говориш , какво ти стана ? Не очаквай да те оставя без да ми обясниш ! 

Въпрос след въпрос . Познатото до болка старо чувство . Въпроси и въпроси от всеки и всички . Заливат те с тях като проливен дъжд . Не можеш да смогнеш да ги асимилираш камоли да отговориш , а се трупат нови и нови .