Месец по късно
През този месец всичко върви нормално . Аз , Чонгкук и Джимин се виждаме всеки ден . За жалост често виждам и Лиса покрай Куки , но се стърпявам и просто не ѝ говоря много .
От друга страна Техьонг е в процес на връзка с кръша си . Още не съм се запознала с нея , но според описанията му тя е много сладка . След като ѝ призна по - най сладкия начин , тя реши да му даде шанс и като се сетя колко беше щастлив ...
Аз съм си все така с „ болестта " , рядко припадам , но често имам паник атаки . За щастие вече не съм сама . Имам си приятели и мисля , че мога да разчитам на тях .
Днес се събудих доста рано и реших да отида да тренирам . Облякох си спортни дрехи и отидох в парка да тичам . Колко странно аз и тичане ... Да не го харесвам , но ми помага да не мисля , когато не искам лоши мисли да се навъртат в главата ми .
След бягането следва тренировка във фитнеса . После изпих едно смути и се запътих към нас .
Във вкъщи е празно както винаги . Мама е по задачи , а тати е на командировка . Сестра ми не ми отговаря на съобщенията . Сигурно няма обхват ... дано е това , притеснявам се . Ако имаше нещо щяхме да разберем , нали ?
У нас се изкъпах и преоблякох . Имам уговорка с Те . Ще му помогна с вечерята и после съм на боулинг с Куки и Чим , оуу и как можах да забравя ...и гаджето му ще е там . И естествено, както винаги аз няма да си отварям устата , защото не искам да си навличам скандали .
Вече съм пред вратата на Те и чакам да ми отвори . Но вместо той, отваря някаква жена . Не вярвам тя да е момичето ,което харесва , защото е възрастна .
- Добър ден , Техьонги ли търсиш ?
- Ъммм да ,той ме повика да му помогна за нещо и ъъм къде е той ?
- Тук е . Аз съм майка му , приятно ми е , а ти си ?
- И на мен ми е приятно госпожо Ким . Казвам се Алиса .
В този момент приятеля ми се появи на врата и каза „ Кой е мамо ?" , но не му трябваше отговор, защото когато ме видя извика името ми толкова силно и пълно с радост .
- Мамо това е една моя приятелка , повиках я за помощ с вечерята ...
Очевидно майка му не знаеше за това , че харесва някой .
- Да , той е много ентусиазиран да се научи да готви и аз като приятелка му помагам . - казах просто преди майка му да си е направила лошо впечатление .
2 часа по късно
Вече съм по пътя за боулинга . С Техьонг си прекарах чудесно , доста е изгубен в кухнята , обаче това е толкова сладко ! Пристигам в игралната зала точно на време .
- Здрасти , как е ? - питах
Там беше само Чим . Защо ? Те винаги тръгват заедно .
-Хей - каза леко умислен той
- Къде е Куки и как си . Не ми изглеждаш добре ...
- Ааа не нищо ми няма и звънях му , първо ми затвори , а после телефона беше изключен .
- Ооо това е странно . Може да е с Лиса ...
- Не е
- Как така ? - питах - Това е странно . Той винаги си вдига телефона или поне пише в чата .
- Да но не и този път ... не знам , но се притеснявам . Лиса отишла на почивка с техните .
- Дай да го изчакаме , сигурно е излязло нещо непредвидимо . Може техните да са му взели телефона . Не е нужно да е лошо нещо , нали ? Нека сме позитивни .
Опитах се да успокоя разтревожения Чим , но от вътре нещо ме глождеше и знаех , че е нещо по сериозно .
И така чакахме час . Звъняхме му още много пъти , но телефона е все така изключен , все така без отговор ...
Вече съм в нас . Днес имахме семейна вечеря . Не помня от колко време не сме яли заедно вкъщи . Гадното е , че беше без Джени .
Сега си седя на леглото и чета поредната книга , слушам все същия плейлист . Обичайното . Докато телефона ми не звънна . Ето това е нещо ново . Никой не ми звъни късно вечерта . 22 часа е . Ето това е необичайно , на отсрещната линия е Чонгкук .
Хейоооо , ето новата глава е тук . Дано ви харесва . До скоро .
Прегръдки <3
YOU ARE READING
I need u
FanfictionТя, забравила какво е щастие . Той, забравил какво е тъга . Единственото, което им липсва е любовта !