I need u

16

Чонгкук ми беше звънял над 30 пъти . Този човек да не се е побъркал ? Като не му отговоря от третия да спре да звъни . Казах на Те лче трябва да тръгвам . Разделихме се и реших да върна обажданията на господин нахалство .

- Ало звънял си ми , но не съм си чула телефона 

- Стига бе Шерлок , как разбра ? 

- Тайна - каза и се засмях 

- Нее аз не само звънях , спуках оператора от звънене .

- И каква е причината да ме търсиш толкова разгорещено и да ми пукнеш телефона от звънене ? 

- Трябва да говорим ... ела у нас ...

- З-за к-какво ще говорим ? У вас ? Ама з-защо ? - при чутото стомаха ми се сви и започнах да заеквам ..

- Хей добре ли си и да у нас ...защо не ? 

- Ами.. добре . Ти си сам предполагам ..

- Да хайде идвай по - бързо моля те .

- О-ок аз и без това съм близо ... ще дойда скоро . 

- Хайде , хайде не се обяснявай ...

- Добре де , не ми давай зор . - рекох и му затворих .

-Чудя се, какво е толкова важно да говорим ? Дали ще е за вчера ? Дали е изпитал нещо и, дали е също толкова объркан като мен ? Ами ... ами ако ме харесва .... Ъъъ Алиса спри да си говориш сама съвсем се побърка .. ъъъъ  * удря си умствено шамар , но не е достатъчно и го прави наистина*  

За момент се усетих , че съм червена като домат 

- Сега защо ? От кога се червя така ..?Ааайййш стига си говори сама и без това те мислят за луда и странят от теб ... сама си го просиш ... и продължавам ..ъъъъъ .Чакай , че аз съм си луда .. ох боже някой да ми затвори устата най сетне ... аагххх  

Запуших си устата с ръка и продължих да ходя . След 5 минути бях пред тях . Разкарах слушалките от ушите ми и понечих да звънна на звънеца , но вратата се отвори и Куки ми влетя и започна да ме дърпа .

„ Ама какво става ? " казах си на ум . 

- Пусни ме , моля те ... н-не обичам да ме дърпат 

Без отговор 

- ПУСНИ ме .... Кукии стига знаеш , че не обичам ... моля те - започнах да се моля , усещах как отново сълзите напират в мен 

Започна да ме влачи нагоре по стълбите ... към неговата стая предполагам . В главата ми минаха всякакви мисли коя от коя по - нежелана . Опитах се да се измъкна от хватката му , но не само, че не успях ами и той я затегна . Боли за бога , китките ми са много тънки и боли 

- Куки боли ... ще дойда с теб , просто ме пусни моля те , пак ще я посиниш - вече с тънък глас говорих , едва държах сълзите си 

Влязохме в стаята му и той заключи вратата . Облегна се на стената и издиша и вдиша тежко . 

- Нека започнем така ...Не знам какво правиш или каквото и да е обаче днес цял ден мисля за теб ! Ще съм честен , защото така ти би постъпила . Така , звънях ти, защото исках да прекараме деня заедно ... без ...други . Като приятели и да си поговорим и да . Ти реши да не вдигаш ,обаче . Ядосах се и за това реагирах така . Та след като закъсня повиках Джимин и той след малко ще е тук . В стаята ми сме ,защото в къщата навсякъде другаде има камери и да .. само в стаята ми и стаята на наще няма ...Ще гледаме страшен филм и ти нямаш право на отказ ! 

„ А аз съм била странна " помислих си 

- Ъммм добре . Ами ако трябва да се прибирам ? 

- Тогава си тръгвай ... о и щях да забравя .. мисля да кажа на родителите ми за това , че сме приятели ... 

- Шегуваш се ! Искаш да развалиш всичко ли ? - питах аз 

- Така или иначе ще разберат все някога ...

- Да и за това не е нужно да рушим приятелството ни сега . Нека се насладим на това още малко или освен ако ти не искаш да приключи . Ако искаш нещо да ми кажеш го кажи , нали знаеш , че каквото и да е можеш да споделиш . 

- Да да айде да ходим да гледаме . 

Ама какво му стана ? Просто стоях и клепах на парцали. Кимнах и станах . Защо ме гледаше в очите . И защо не мога да възразя щом го прави . Побиха ме тръпки ... Просто гласа му , погледа , движенията, всичко ми прави впечатление .

Вече сме в хола и гледаме филма . Да си призная доста си е страшен ама ще се правя на силна . Повтарям си , че не ме е страх , че не съм сама и , че това е просто филм . Тъпча се с пуканки , за да не се разкрещя като 5 годишно и така ... 

-