I need u

38

Майка дойде . Беше толкова радостна , задаваше толкова много въпроси . Разказа ми всичко .
Как може баща ми да я удари ??!?!?Как?!? Не мога да повярвам ,че и е казал всичко това , че и е посегнал ... После са се скарали с мама за това . Мама наистина много я харесва , това значи много за мен .

Ще разбера как Габриел е излязъл от затвора , как изобщо е разбрал ,че тя е тук . Ще си плати ! Изведнъж чухме викане и тропот от лекари и медицински лица . Излязохме навън и всички отиваха към горния етаж , а точно там е Алиса . Мама отиде натам и ми заповяда да седя тук . Ако не се върне до пет минути , отивам там. Скоро мама влезе в стаята ми с усмивка.
- Нищо и няма . Събуди се , но пак заспа . Горкичката , нарече ме мамо в просъница .

Стана ми тъжно за нея . Толкова преживя и е преживяла . Не е ли невероятна , щом се бори с всичко това . Честно, тя ми влезе под кожата . Не съм предполагал ,че може да обичам така .
Усмихнах се на мислите си . Сестрата влезе , и започна да ме пита как се чувствам . Всъщност съм добре . Болката е поносима и скоро ще ми махат конците . Така че ,ще мога да съм до Лис повече.
След час и нещо ,момчетата дойдоха . Лафихме си и се чувствах в свои води . Разказваха ми поредните изцепки и глупости в училище . Почука се на вратата и аз извиках едно " Влез" . Вратата се отвори бавно и през нея влезе Алиса държаща системата в ръка . Всички я загледхме .
- Какво сте ме зяпнали ? Стига де , и по- грозна съм била ... Скучно ми е сама в стаята .
Усмихнах се . И и направих място на леглото до мен .
- Ами докторите ?
- Майната им , не съм избягала ,нали съм тук ?
Почнахме да се смеем . Толкова е хубаво да я видя усмихната .
- Как е в даскало , нещо ново ? - пита тя
- Ммм не . Сега сте сензация , главна тема в устите на всички . Някой се радват ама Ноя ... ами
- Получила е нарвна криза , съсипала се е от мъка или е побесняла и се е заклела да си го върне и да ме убие ? Кое ? - пита Лис
- Всичко
Тогава тя се засмя . С нейния малко странен ,но сладък смях .Смееше се дълго и ние с нея .
- Пожелавам и късмет - едвам каза тя , а аз я прегърнах през рамо .
- Изглеждаш добре - рече Хоби
- Изтлежда , а дали е ? - пита Джун
- И по- зле съм била ... ще се оправя ! -заяви - Е аз отивам да ям ,пак . И ще си ходя в стаята ,че ще ме издирват за беследно изчезнала при гаджето си и приятели .
Всичко оттекна в смях . Наистина изглежда добре .

Гледна точка на Алиса.

Тревожа се за много неща , но избутвам всичко в черната дупка в главата си. Мила казва, че ако се средоточим върху негативното ,няма как да намерим светлина в тунела. Така че , ще се опитам да гледам от по- хубавата страна на нещатата. Написах си нови лисчета с още позитивизми . Докато се усетя вече бях в стола . Натъпках няколко чинии с храна . Салата , супа, хляб , десерт , газирана напитка. Седнах и започнах да се тъпча . Ужасно съм гладна .
След като напълних коремчето си , реших да следвам примера на бебетата и да се връщам да спя . В стаята ме чакаше сестрата и баща ми .
- Здрасти - казах прозявайки се
- Скъпа , къде беше ? - пита той
- Да ям
- Само ?
- Ам.. не , отидох да видя приятелите си . Проблем ?
- Не , спокойно , ела системата ти е свършила . Ще си без нея тази вечер . Изглеждаш по добре . Надявам се и така да се чувстваш . - довърши сестрата
- Да да добре съм . Сега ме оставете да се преоблека и да заспивам , много ми е уморено . Моля ви ! - прежалих се .
Умората идваше бавно ,но тежко . Тялото ми постепенно се отпускаше в завивките , докато ръката на баща ми минаваше през косата ми . Унасях се секунда след секунда повече ,докато не заспах .

За жалост сънувах кошмар . Уплаших се и получих криза. Имах чувството, че ще умра . Всякаш самото ми тяло ме душеше . Всякаш си в капана на самия себе си . Сърцето ми не искаше да седи в гърсите ми , сълзите се лееха отново от очите . Ръцете трепереха . И това беше по- силно от мен . Принудих се да натисна паник бутона. На момента алармата зазвуча и се дотътриха две сестри . Опитаха се да ме успокоят , но уви наложи се да ми бият шибаното успокоително, което ме прави на жив труп след това . Едната е повикала Куки . Така той просто дойде и ме прегърна силно . Постави нежна целувка на устните ми . Спокойствието ,което излъчва е толкова възхитително , заразно . Заспах в прегръдките му и така се събудих . Отворих бавно очи и срещнах погледа му .
- Добро утро чернокоске - каза с усмивка
Усмихнах се и аз ,широко .
- Добро утро . Как спа ?
- Прекрасно
- Сигурен ? Не ме лъжеш нали ? Ако съм ти убивала или съм те ръчкала ми кажи ..
- Не любов всичко е наред . Спеше спокойно . Ти как спа
- Добре , мерси за вчера . И извинявай , за всичко !! Найстина чувствам се ужасно .
- Няма за какво , не си виновна
- Напротив . Понякога си мисля ,че щеше да си по- добре без мен - погледнах тъжно
- Не нямаше да съм . Нямаше да съм човека в ,които ме превърна или по скоро човека ,които върна . Знаеш ли .. имах брат . Но го загубих . Няма да мога да загубя и теб .
- Имал си брат ? Как така го загуби ?
- Почина в самолетна катастрофа . Знаеш ли , мисля ,че щяхме да се скараме за теб . Би те харесал .
- Ахах , Чонгкук съжалалявам ... не искам да страдаш заради мен . Не искам да те тегля надолу в черната дупка Кук . Не искам !
- За да ме теглиш , означава и ти да потъваш в пропаста . Или аз ще те изкарам или и двата ще сме там долу . Но важното е ,че не сме сами . Имаме се един друг Алиса . Както сме слезли ,така и ще излезем . Само че , не виждам никъде пропаст . Виждам светлина . Виждам се с теб след години . Виждам се с теб и само с теб . Обичам те и това трудно ще се промени . Господи , виж какво ме караш да говоря ! Повярвай ми само на теб съм ти казвал такива неща ...

Сълзичка от щастие се търкулна по лицето ми . Обичам го , обичам всеки негов недостатък дори . Каква късметлиика съм само . Усмихнах се и се втурнах да го целувам .
- Липсваше ми толкова много - казах му
- И ти на мен . - хвана ме здраво и задълбочи целувката .
Исках го . Исках го сега ! Но уви няма как.
- По полека - рече усмихнат той - Да видиш какво е ,да чакаш .
Засмяхме се , но аз не се отказах .